Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 224

— Ама нали обещах на Туска да видя майка й. По дяволите! В дванайсет трябва да бъда на летището.

На Шурик не му се бързаше за никъде. Толкова дълго бе бързал, с години не бе преставал да бърза, и сега оставаха само няколко часа особени, пълноценни минути с Лиля, така че той бръсна едно листо от рамото й и каза:

— Сега ще отидем на един пазар, в една татарска гостилница, Гия ми я показа. Там започват работа още призори. Правят разкошни татарски пирожки с месо. Ще ни сварят и хубаво кафе. Или чай.

— Татарски пазар? Прекрасно! Аз пък не съм знаела, че в Москва има такъв пазар. Сигурно прилича на нашия арабски пазар? — скочи Лиля и обу на бос крак позлатените си обувчици. Беше готова за ново приключение.

62

Беше една от редките септемврийски утрини, грейнали сред лека мъглица и небесна слава. От „Ординка“ те излязоха на „Пятницкая“, заобиколиха станцията на метрото и се озоваха при пазара. Там, на пазара, наистина продаваха конско месо, конски салам и всякакви татарски сладкиши от лепкаво тесто. Гостилницата вече беше отворена. Двама татари с тюбетейки пиеха чай на чиста маса и разговаряха на своя език. Миришеше на гореща мазнина и на подправки. Зад щанда стоеше възрастен човек с бръсната глава и лице, изразяващо кралско достойнство:

— Седнете, ще ви донесат чай, а за пирожките ще трябва да почакате.

Лиля седеше на масата, въртеше глава, говореше на Шурик как била свикнала, че светът се променя на всеки половин час, е, не на половин час, но на всяка половин година! И то се променя радикално, по всички параметри, така че не остава нищо старо и всичко става ново. Тя стрижеше въздуха с пръстчета и сякаш отрязаните късчета летяха на всички страни, а онова, което оставаше — в него можеше да се вярва безпрекословно.

— Ето, разбираш ли, Япония! Всичко е неразбираемо — и отношенията им, и храната, и начинът на мислене. Постоянно се страхуваш, че ще направиш ужасна грешка. Като например, че у нас си мием ръцете преди хранене, а у тях — след. У нас е неудобно да отидеш до тоалетната, все гледаме да се измъкнем незабелязано, а у тях е неприлично да не се усмихнеш, когато някой те заговори. А когато учех арабски, имахме страхотен професор, палестинец, много образован, завършил е Сорбоната. Него пък не биваше да го гледаме, камо ли да му се усмихваме. И той не ни гледаше. А в групата бяхме осем души, шест от тях жени. Когато чуеше смеха ни, той просто пребледняваше: правила…

После им донесоха пирожките. Бяха златисти, покрити със ситни кафяви мехурчета, вдигаха пара и миризмата на пържено агнешко, която се вдигаше над чинията, беше толкова гъста, че почти се виждаше. Лиля грабна една пирожка, а Шурик я спря:

— Внимавай, горещи са.

Тя се засмя и взе да духа пирожката. От задната врата излезе момиченце на около три години с обички на ушите, приближи до Лиля и се втренчи в обувчиците й като в чудо. Лиля поклати крак. Момиченцето се вкопчи в обувчицата. Стопанинът с бръснатата глава извика нещо на татарски, дотича момиченце на около шест години, хвана малката за ръката, а тя се разплака. Лиля отвори чантичката си, която се полюшваше на тънко ремъче, извади от нея две шноли с розови пеперуди и ги даде на момиченцата.