Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 218

Сега Светлана се вглеждаше в старите си записки. Изчисляваше нещо, съпоставяше: оказа се, че през тези години е имало четири силни периода в отношенията им, когато Шурик бе идвал при нея редовно по веднъж в седмицата и това е продължавало три, та и четири месеца. И изведнъж сякаш я заля вряла вода: в тефтерчето бяха отбелязани само събитията, свързани с Шурик, а четирите опита за самоубийство, които бе направила през тези години, не беше отбелязвала. Но ако ги отбележеше — тя постави четири дебели кръста с молив, — ставаше ясно, че той е идвал при нея именно след тези несполучили самоубийства.

Боже! Как не се бе сетила по-рано! Той е по-лош, сто пъти по-лош от подлеца Гнездовски или предателя Асламазян, защото прекрасно знае, че нейното здраве и самият й живот зависят от него! Но защо е идвал при нея само след като тя се бе опитвала да напусне живота? Каква жестокост! А може би е просто луд и вместо да я обича, има нужда да усеща, че животът й е в опасност?

Не, сега тя прозря и тези черни кръстове с молив й обясниха всичко: тя няма да му позволи повече да се разпорежда с живота й. Захвърли тефтерчето, стана, отиде до прозореца, дръпна дебелата завеса и бяла живачна светлина огря стаята. Пълната луна беше спряла точно срещу прозореца, сякаш бе очаквала завесите да се отворят. Металните предмети на масата, които изобщо не се виждаха под слабата светлина на лампата, заискриха: сребърната лъжичка за завиване на листенца, матрицата, извитото ножче и другото, любимото, с триъгълно, силно наточено острие, за рязане на колосан плат.

„Ама, разбира се, ето го знака“ — каза си Светлана и сложи ножа в чантичката си. Прилегна точно на дъното, до последния сантиметър, като в ножница. А тефтерчето остана на масата.

Шурик не знаеше за съществуването на тефтерчето, но вътре в него имаше някакъв механизъм, който реагираше на оттенъци на гласа й, на особености в говора, който внезапно се забавяше и увисваше във въздуха… и му замирисваше на пореден опит за самоубийство. Този механизъм му съобщаваше, че е време да посети Светлана. Той протакаше, отлагаше, а после тя го повикваше за някаква помощ в домакинството и в гласа й звучаха молба, закана и предупреждение — тогава той хукваше и безотказно изпълняваше простичкия си мъжки дълг. Но този ден беше много зает.

На сутринта на следващия ден Светлана стоеше на наблюдателния си пункт.

Шурик излезе от блока в дванайсет и половина, тръгна към автобусната спирка, но не дочака автобуса, махна на минаваща кола и се качи в нея.

„Без чантата е — забеляза Светлана. — Сигурно отива да вземе работа. Когато предава работа, е с чанта. Значи скоро ще се върне“.