Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 21

Беше приготвена специална, коледна почерпка. Из целия апартамент, дори на стълбището, се носеха елхово-курабиени аромати: на голям поднос под бяла салфетка бяха наредени тънки курабийки в разнообразни форми, увити всяка поотделно. Елизавета Ивановна ги печеше от някакво специално медено тесто, бяха сухички и пикантни на вкус, а отгоре — нашарени с бяла захарна паста. Към всяка от тези звезди и елхички, към всяко ангелче и зайче беше приложено листче, на което с калиграфски почерк беше написана на френски някаква симпатична глупост. Нещо от рода на: „Тази година ви очаква голям късмет“, „Лятно пътешествие ще ви донесе неочаквана радост“, „Пазете се от червенокоси“. Всичко това се наричаше коледни късметчета.

Курабийките бяха прекалено красиви, за да ги изядеш просто така, ето защо за чая, който поднасяха след спектакъла, имаше приготвени обикновени млинове и бисквити… Всеки участник имаше право да си доведе един гостенин и обикновено децата довеждаха сестри, братя, а понякога съученици.

След като си пошушука с Елизавета Ивановна, Вера предложи на Шурик да доведе на спектакъла университетското момиче, което толкова дълго изпраща всяка неделя. Отношенията с майка му бяха точно толкова близки, колкото да съобщи за съществуването на Лиля и да не обели и дума за Матилда Павловна.

Цяла седмица Шурик си намираше някакви оправдания. Не му се искаше да кани Лиля на детски празник, инак с удоволствие би отишъл с нея в кафене „Молодьожное“ или на някоя домашна вечеринка у съученик. Но под натиска на майка си все пак избъбри на Лиля нещо за детския спектакъл, който уреждаше баба му, а тя с неочакван плам закрещя:

— Ау, искам, искам!

Така пътищата за отстъпление бяха отрязани. Разбраха се, че Шурик няма да излезе да я посрещне, защото преди спектакъла беше натоварен с много производствени задачи.

Кажи-речи още от сутринта той се занимаваше с хлапетата, поправяше навехнатото крило на непохватен ангел, утешаваше плачещия Тимоша, който внезапно бе схванал колко унизителна е ролята му, и категорично отказваше да си сложи магарешките уши, които Елизавета Ивановна беше ушила от сиви вълнени чорапи. Целият този „дребосък дребен“, както Шурик наричаше бабините си ученици, го обожаваше и понякога, ако кръвното на Елизавета Ивановна подскочеше и я притиснеше тежка болка в тила, той заместваше баба си в уроците — за огромен възторг на учениците.

Лиля дойде сама, беше й дал адреса. Отвори й Вера Александровна — и се смая: пред нея стоеше дребничко същество с огромна бяла шапка и през падащите едва ли не до брадичката й космалаци от тази шапка надничаха силно гримирани с черен туш очички като на играчка, на някакво плюшено зверче. Ръкуваха се. Момичето смъкна огромната си шапка. Вера не се сдържа:

— Ама вие сте същински Филипок!

Находчивото момиче разтегна издължената си уста в усмивка: