Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 22

— Е, той не е най-страшният персонаж в руската литература!

Тя свали модния червен цип на лекото си, явно неподходящо за сезона яке и остана по малка черна рокля, цялата покрита с бели косми от шапката. В голямото, кажи-речи до кръста деколте просветваше слабичко голо гръбче, също покрито с косъмчета — нейните крехки собствени. Като видя това синкаво детско гръбче, Вера усети как сърцето й се свива от жал и погнуса.

— Седнете ей там, в ъгъла, мястото е уютно. Не си сваляйте шалчето, там духа от прозореца — предупреди я Вера Александровна, но Лиля напъха шала в ръкава на якето си. — А Шурик ей сега ще дойде, занимава се там с малките…

Вера си проправи път през детската тълпа и на минаване покрай майка си й прошепна на ухото:

— Това е момичето на Шурик — начаса става за ролята на Иродиада…

Елизавета Ивановна, която вече беше зърнала Лиля със зоркия си поглед, я поправи:

— По-скоро за ролята на Саломе… Но знаеш ли, Верочка, много е изящна, много е…

— Стига, мамо — неочаквано се ядоса Вера. — Ами че тя е просто малка нахалница… Един Господ знае от какво семейство е…

И Вера изпита ужасна неприязън към тази офъкана уличница…

Но Лиля не усети тази неприязън, напротив, от там, от нейното ъгълче, всичко страшно й харесваше: и смесеният аромат на елха и курабийки, и домашният спектакъл с привкус на дворянски живот, познати от руската литература, и самите тези „смешни бабета“, както веднага определи наум двете родителки на Шурик — крехката, с дълга сбръчкана шия, украсена с омачкана дантелка, и със старомодно кокче от побеляващи коси Вера Александровна и по-масивната, на шията също с дантелка, но поставена по-различно, с още по-старомодно кокче от белички, ситно накъдрени коси Елизавета Ивановна.

Вера удряше силно коравите клавиши на пианото, така че през мелодиите на френските коледни песнички се долавяше сухият тропот на ноктите й, но децата пееха трогателно и спектакълът вървеше изключително добре, никой нищо не забравяше, никой не падаше и не се препъваше в костюма си, а и светецът Йосиф блесна с импровизация: когато дойде времето да бягат в Египет, вдигна на ръце магаренцето с чорапените уши и Дева Мария, която боязливо бе седнала върху малолетното добиче, и вехтото кафяво одеяло, което трябваше да представлява новороденият Христос — и всички се разпищяха, закикотиха се и заподскачаха. Най-сетне Шурик си свали наметалото и плешивата перука от капрон — това беше единственият театрален реквизит, който Вера Александровна специално бе взела назаем от работилниците, — събра в една купчина останалите костюми и ги отнесе. По-нататък според програмата идваше чаят и всички седнаха да пият чай от електрическия самовар, без особен интерес ядяха домашни млинове и очакваха най-сетне да започне обещаното теглене на късмети.

Елизавета Ивановна, розова и влажна като след вана, пъхаше ръка под салфетката и опипом вадеше от там поредната курабийка с късметче. Възрастните също се наредиха на опашката. Ръка протегна и Лиля. Падна й се агънце, цялото в спирали от бяла захарна паста. А на листчето пишеше „Смяна на жилището, промяна в живота, промяна в съдбата“. Лиля показа листчето на Шурик: