Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 17

През останалата част от вечерта Шурик се измъчва, не смеейки да се обади на Лиля. Имаше записан телефона й, но още нито веднъж не я бе търсил, нещата не бяха отишли по-далеч от коректни изпращания до входа на стара сграда на малката уличка „Чисти“.

На другия ден, в понеделник, Лиля не му излизаше от главата, но той не смееше да й се обади, макар че телефонният й номер току изплуваше в паметта му и се натрапваше… До вечерта така се изтормози, че се сети за снощната покана на Полинковски и вече по здрач излезе — да се разходи, както каза на майка си.

Вече беше изгубил листчето с адреса, но го беше запомнил, състоеше се само от тройки.

Оказа се, че тези ателиета не са чак толкова близо след моста, той доста дълго търси описаната от Вадим сграда с големи прозорци. Най-сетне намери сградата, а после и номера на търсеното ателие и потропа на открехнатата врата. Влезе — и се вцепени. На нисък подиум точно пред него седеше съвършено гола жена. Някои женски части не се виждаха, но гърдите — бяло-розови, със синкави жилчици, с всичките им смайващи подробности, грееха като прожектор. Около жената се бяха разположили двайсетина художници.

— Вратата! Затворете тази врата! Духа! — подвикна на Шурик ядосан женски глас. — Защо закъснявате? Сядайте и започвайте да работите.

Красива жена с черна мъжка риза и лъскав черен перчем, надвиснал над очите й, махна неопределено зад себе си. Той се подчини на жеста й и седна на долното стъпало на подвижна стълба в отдалечения ъгъл на помещението. Всички рисуваха, моливите им грубо дращеха по листовете. Шурик се видя в чудо. Досещаше се, че някъде тук е новият му познат Вадик, но не можеше да откъсне очи от едрото кафяво зърно, насочено към него като показалец. Шурик се уплаши, че голата жена ще вдигне глава и ще разбере какво става с него. А с него ставаше… Той разбираше, че трябва да си тръгне. Но не можеше да си тръгне. Посегна към купчинката сивкава хартия на пода и се скри от всички зад един лист. Присъствието му тук беше почти престъпно, той очакваше всеки момент да го разкрият и изгонят. Но не можеше да помръдне от мястото си. Устата му ту пресъхваше, ту се напълваше с много течна слюнка и той трескаво, като на зъболекарски стол, я преглъщаше. При това си представяше как отива при седналата жена, вдига я от подиума и прокарва ръка там, където сянката беше особено гъста… Целият този сладък кошмар се проточи, както се стори на Шурик, безкрайно дълго. Най-сетне жената модел стана, облече червено-жълт бархетен пеньоар и се оказа не твърде млада късокрака жена с дебели хамстерски бузи, напълно лишена от вълшебство — като коя да е от бившите му съседки от комуналното жилище. Това май беше най-поразителното… Дали то означаваше, че всяка от жените с бархетни пеньоари, които ходеха до общата кухня с обгорелите си чайници, е носела под пеньоара си също такива могъщи зърна на гърдите и същите привлекателни гънки и сенки…

Хората, млади и стари, започнаха да прибират листовете и делово да се разотиват. Вадим го нямаше сред тях. Красивата жена с черната риза приветливо му кимна отдалеч и каза: