Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 100

Взе шестте стегнати пачки с банкноти, излезе в коридора при сака си и бързо ги натика вътре. Това беше премия за усилията й — съвсем в стила на Петра.

Поведението й беше инстинктивно. Същевременно се чувстваше несигурна, тъй като си даваше сметка, че това не беше инстинктът на Стефани. Извади парите от сака и го захвърли настрана.

Долови стъпките точно когато беше стигнала средата на коридора. Бяха съвсем отчетливи — твърда гума върху мраморни плочки. Замръзна на мястото си. Осветлението във входното антре беше включено. Върху далечната стена за миг се изписа някаква сянка, долови се дори дишане.

Това беше мигът, в който Стефани изцяло се превъплъти в Петра.

Притисна се до стената на коридора, вдигна предпазителя на глока и безшумно пристъпи към вратата, от която се излизаше в антрето. Видя двама мъже, слухът й долови и присъствието на трети, скрит зад открехнатата врата вдясно. Отпусна се на коляно и протегна ръка към захвърления преди малко сак, който се търкаляше наблизо. Извади една от трите малки югославски гранати Це Ес, намъкна противогаза и очилата за нощно виждане, след което посегна към дистанционното. Пръстите й измъкнаха предпазния щифт на гранатата и потърсиха електрическия ключ. Сърцето й сякаш искаше да изскочи от гръдния кош. Натисна таймера на дистанционното, с чиято помощ се включваха запалителните устройства, умишлено пренебрегвайки стоте секунди изчакване. Детонациите бяха оглушителни, вероятно поради затвореното пространство на апартамента. Трите ударни вълни се блъснаха една в друга, прозорците се пръснаха с лекотата на пуканки, навсякъде се разлетяха стъкла. Стефани изключи осветлението в коридора и търкулна гранатата по посока на входа. Тя избухна в момента, в който вратата с трясък се отвори.

Оглушителен гръм, викове, мрак и хаос. Навсякъде. Мъжете изскачаха буквално от всяка цепнатина на пода. Направи опит да ги преброи. Осем, дузина? В суматохата никаква цифра не беше сигурна. А кой ги беше вдигнал под тревога? Дали пък сейфът все пак не се беше оказал миниран, макар и с нещо по-различно от експлозив? Видя как трима охранители се препъват към кабинета на Салиби, отрязвайки предварително планираното й оттегляне. Сърцето й се сви. Само след миг ще видят отворения прозорец, гумената пиявица с изрязаното стъкло, алпинистката скоба с въже в ролката.

Прогони паническия инстинкт с усилие на волята. Сега й трябваше ясен разсъдък, защото трябваше да открие бързо решение. Прозорецът и входната врата отпадаха като възможност за изтегляне, но все пак трябваше да има и още някаква възможност.

Откъм кабинета долетяха изненадани викове, вратата на кухнята отскочи на пантите си и някакъв тип се втурна към входното антре право срещу нея. Стефани стреля два пъти, но не улучи. Имаше чувството, че глокът въпреки заглушителя беше твърде шумен. Мъжът се просна по очи, като крещеше нещо на непонятен език. Дали не беше иврит? В следващия момент отвърна на огъня. Узито му нямаше заглушител, трясъкът в тесния коридор беше толкова оглушителен, че чак ушите й заглъхнаха.