Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 76

— Изпращате един мръсен долар в Науру и си го получавате обратно, абсолютно чист — говореше той. — А не седемдесет и пет цента, каквато е обичайната практика, плюс следи, които могат да бъдат открити от всеки усърден следовател.

Имам чувството, че съм го виждала и преди — въпреки стопроцентовата сигурност, че това е изключено. Не зная нищо за него, но въпреки това зная достатъчно. На външен вид не е нищо особено, но ме привлича по начин, който не съм изпитвала никога досега. Това чувство не е в сърцето, а в корема ми. Слушам го дотолкова, колкото да запомня гласа, а не думите му. Ако сега, в този момент, той изведнъж ме помоли да го целуна, аз моментално ще го сторя. А ако пожелае да ме люби, веднага ще се съглася.

Не мога да кажа дали и той изпитва нещо подобно. Гледаме се право в очите, без да отместваме поглед. Но аз не мога да разбера какво се крие зад неговия. Чувствам се много особено. Зная за него само това, което съм прочела, и то не е добро. Нямам причини да се чувствам по този начин. Но нищо не мога да направя и това ме ядосва. Не правя такива неща — предполага се, че отдавна съм ги надраснала… Нима преди време не бях пример за самоконтрол?

Не мога да обясня какво ми става, но се изправям на нокти. След което си спомням защо съм тук…

— Хората, които представлявам, искат да закупят нещо…

— Нали точно за това говорим? — намръщи се Комаров.

— Искат да закупят нещо чрез един от вашите бизнес партньори.

— Кой?

— Коба.

Видимата реакция е нула.

— Какво по-точно искат да купят?

— Ще го кажа на Коба, когато го видя.

— Не познавам човек с такова име.

— А познавахте ли човек на име Олег Рогачов?

Този път Комаров видимо замръзна на мястото си.

— Разбира се, че сте го познавали — не му позволи да се окопити Стефани. — При убийството му в Париж, с него е бил и един офицер от британското разузнаване. Той също е загинал. Убиецът не е заловен, но вече е идентифициран човекът, организирал покушението. Искате ли да чуете името му?

Несигурността ражда раздразнение.

— Не виждам какво общо има това с…

— Искате ли да го чуете или не?

Комаров направи опит да демонстрира фалшиво равнодушие.

— Добре — сви рамене той. — Кой е той?

— Вие.

— Аз ли?

Стефани кимна с надеждата, че прилича на Петра.

— Вие сте наели убиец, който да ликвидира шефа на „Централная“.

Той изглежда странно облекчен.

— Информацията ви е погрешна.

Стефани не влага сърце в този разговор. Тя прекрасно знае, че възстановеното му самочувствие е фалшиво.

— Убедена съм, че искрено вярвате в това — кимна тя. — В смисъл, защо човек като вас ще прави подобно нещо? Ако се разчуе, това със сигурност ще срине репутацията ви. А и „Централная“ вероятно ще тръгне да си отмъщава.