Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 74

Стените на кабинета бяха украсени с поне дузина картини, всички в един и същ стил. Дори нетрениран наблюдател като Стефани можеше да стигне до заключението, че са дело на един и същ художник. Всички без изключение масло върху грундирано платно, те показваха различни аспекти на девствената руска природа — отрупани със сняг гори, летни градини, позлатени дръвчета през есента, ярко зимно слънце над заснежени поля. Очите й механично потърсиха подписа на автора.

— Олга Светличная — обади се мъжки глас зад гърба й.

Стефани рязко се завъртя.

— Моля?

В сърцето й помръдна някакво неясно предчувствие. Изражението на лицето му решително й беше познато. Странно, но такива чувства изобщо не я вълнуваха, докато проучваше досието му. Кого ли вижда в момента, запита се тя. Дали Кейт Марч в елегантното костюмче на „Макс Мара“ или непознатото същество под нея?

Носеше еднореден костюм в тъмносин цвят, светлосиня риза и копринена вратовръзка в бургундско червено. Не беше толкова загорял, колкото на снимките, но кожата му продължаваше да има свежия вид на човек, който прекарва голяма част от времето си на открито. Представи си го сред морските вълни, а не в някой охлаждан от климатик офис или самолет. В триизмерен вид изглеждаше точно толкова строен, колкото и в двуизмерен.

— Така се казва художничката — поясни той. — Олга Светличная.

— Всички картини ли са нейни?

— Половината. Останалите са от Юри Кугах, който по една случайност е съпруг на Олга. — Направи крачка към нея и добави: — Поетически реализъм… Не допада на всеки — някои хора го намират прекалено ярък и примитивен, но аз го харесвам по свои лични причини.

— Които са?

— Няма да ги разберете. Казвам се Константин Комаров.

Стиснаха си ръцете. Дланта му беше суха и груба. Когато седнаха, той я погледна и премести поглед към рамкираната фотография на бюрото си. Стефани виждаше само гърба й.

Размениха си няколко незначителни фрази. Тя говореше точно толкова механично, колкото трябваше. След което Комаров насочи разговора към Збигнев Сладек и „Алматинвест“.

— Той не ми каза кой знае колко за „Галилео Рисорсис“, госпожице Марч. Наложи се сам да събера известно количество информация, което, повярвайте ми, никак не беше лесно. Вие май работите за компания, която не разполага с офиси.

— Ние сме редовно регистрирани.

Той й отвърна с мълчанието, което заслужаваше подобен отговор, но явно чакаше по-подробно обяснение. Но какво има за казване, обърка се не на шега Стефани. Имаше нещо в него — и в нейната реакция на проявата му — което я изнервяше. Първоначалната реципрочност на това поведение, което й се стори, че забелязва у него, отдавна се беше стопила и в момента той беше абсолютно непроницаем.