Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 72

Регистрира се под името Джейн Франсис — резервната самоличност, предоставена й от Маджента Хаус. Медицинска сестра от Мелбърн, Австралия, на двадесет и пет години, тръгнала на околосветско пътешествие от една година насам — ако някой все пак прояви любопитство. Но никой не си направи този труд. Остана с впечатлението, че на регистратурата щяха да приемат всяко име, вписано във формуляра. Призракът зад гишето й подаде ключа за стаята на шестия етаж. А тя залости вратата в момента, в който се добра до нея. Седна на леглото и не мръдна в продължение на няколко минути. Вслушваше се в приглушените звуци от улицата и стъпките по коридора отвън. Матракът беше на буци, пружините скърцаха, а таблата откъм главата сякаш щеше да се разпадне всеки момент. Беше спала на стотици легла като това, спомените за тях принудиха стомаха й да се свие. Когато влезе, пердетата бяха спуснати. Тя пристъпи към тях, разтвори ги лекичко и предпазливо надникна през процепа. Точно насреща имаше денонощен гараж, до него се издигаше офис сградата на „Ню Йорк Таймс“. Синята метална порта на гаража беше спусната. Над изходите на всяка клетка светеха матови глобуси с логото на „Таймс“. Провери гардероба, чекмеджетата на скрина, пространството под леглото, солидността на стените. Влезе в банята и внимателно огледа тоалетната чиния, казанчето и плочките около ръба на ваната. Върна се в спалнята, приклекна в единия ъгъл и надигна края на захабения килим. Под него нямаше подложка, а само голи дъски.

Разопакова покупките си. Инструментите вкара в един от страничните джобове на раницата и дръпна ципа, след което го заключи с едното от малките катинарчета. Влезе в банята и подреди тоалетните си принадлежности на рафта под огледалото. Върна се в спалнята и разбута оправеното легло. След което напусна хотел „Картър“ и се върна в „Чери Недърленд“ на Пето авеню.

Правя поръчката си на румсървиса, след което включвам лаптопа и отварям файловете, които съдържат архитектурните планове на апартамента на Джордж Салиби на Сентръл Парк Уест. От мястото си почти виждам покрива на сградата, тъй като стаята ми гледа към Пето авеню, площада и югоизточния край на Сентръл Парк. След което набирам един градски номер, който не съм използвала цели три години. Той няма нищо общо с Маджента Хаус.

— Ву Лин?

— Да.

— При последната ни среща китката ти беше гипсирана. Счупи я по време на автомобилна катастрофа. Срещнахме се на ферибота за Статън Айланд. Аз ти дадох пет хиляди долара. Помниш ли какво ми даде ти?

Продължителна пауза, после:

— Какво искаш? — Диктувам му списъка. — За кога го искаш?

— По най-бързия начин.

— След три дни?

— Опитай вдругиден.

— Прекалено е рано.

— Опитай.

Въздишката му е с очакван диапазон.

— Да, ама…

— Колко?

— Десет.

— Окей. Дай ми адреса.

Храната ми пристига. Подписвам се и откривам, че съм изгубила апетита си. По-късно се събличам по бельо и изпълнявам серия от упражнения. Затоплените мускули ми доставят приятно усещане. Половин час по-късно вземам душ и правя опит да релаксирам. После бавно се обличам. Телевизорът работи. Си Ен Ен предъвква петминутните си новини, натикани между реклами и автопромоции на мрежата. Където и да отидеше Петра, Си Ен Ен я дебнеше. В хотелските стаи, в чакалните на летищата. Аз обаче не й обръщам внимание. За мен тя е нещо като виртуален тапет.