Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 73

Избрала съм сатенена блузка в толкова наситен син цвят, че под определен ъгъл на светлината изглежда пурпурна или черна. Избрала съм и едно костюмче с панталон на „Макс Мара“, което има пепеляв цвят. Кройката му е много добра и изключително елегантна. Изненадана съм от начина, по който изглеждам в него. Което автоматично ме кара да се чувствам измамница. Никога досега не съм се правила на софистицирана с продукти като тези на „Макс Мара“. Но кого се опитвам да излъжа всъщност? Аз съм си измамница. Вече престанах да се чувствам като Стефани, но същевременно нямам никаква представа коя всъщност е Кейт Марч. Знам обаче, че не съм Петра Ройтер.

Небостъргач от стъкло и черна стомана. Доминираща позиция в атриума има огромен бронзов кон, който се е изправил в средата на квадратно езерце. Стефани взе асансьора. Вратите му се разтвориха на 29-ия етаж. Тя тръгна по полирания гранит и спря пред плота на рецепцията, изработен от същия материал. Отвъд него и отвъд администраторката, чиято прическа също би могла да е от гранит, се вижда надпис от масивни златни букви: „Гардайн Хил“. Инвестиционна компания, основана през 1971 година, тя води посредствено съществуване в продължение на цели двадесет и седем години, след които най-сетне се плъзга към неизбежния банкрут, обявен през 1998-ма. Тогава на сцената излиза „Мирш“ — швейцарска инвестиционна компания, която я закупува на доста висока цена. По време на поглъщането „Гардайн Хил“ има седемдесет и един служители и оперира от кантората си на Осмо авеню, разположена в една доста занемарена офис сграда. Днес те заемат цял етаж в престижната сграда на Петдесет и втора улица — Изток, но личният състав е сведен до деветнадесет души. Нито един от тези хора не е работил за „Гардайн Хил“ по времето, когато фирмата е погълната от „Мирш“.

Поканиха Стефани да влезе в някакъв кабинет и я помолиха да почака. Тя отклони предложението за кафе, изчака вратата да се затвори и пристъпи към прозореца. Тротоарът долу гъмжеше от хора, които от тази височина наподобяваха мравки. Тя изпита чувството, че е на далеч по-голяма височина от преброените двадесет и девет етажа.

Дори при пет пъти повече служители в „Гардайн Хил“, място на двадесет и деветия етаж пак щеше да има в изобилие. На пръв поглед простата икономия нямаше никакъв смисъл. Но истината изплуваше в момента, в който човек си направеше труда да се поразмисли. В резултат на сложни „бракове по сметка“ „Гардайн Хил“ изобщо не плащаше наем за тази площ. Сградата беше собственост на триумвират, съставен от известния нюйоркски притежател на недвижими имоти Сол Гулбенкян, инвестиционния банкер и основател на „Фърст Интерконтинентал“ Джордж Салиби и Константин Комаров — собственик на „Мирш“ — компанията майка на „Гардайн Хил“. Гулбенкян беше използвал „Фърст Интерконтинентал“, за да финансира покупката от Камерън Макгроу — канадски предприемач и един от смъртните врагове на самия Гулбенкян. Не е ясно как и защо се е замесила и фирмата „Мирш“ — тези подробности тримата съдружници са запазили в тайна.