Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 71

— Как?

— С един-единствен удар. Бил мъртъв още преди да падне на земята. — Бергщайн се приведе над масата и понижи глас, въпреки че бяха сами: — Юмрукът на Комаров разкъсал шевовете и проникнал дълбоко в коремната кухина. Все едно че го е застрелял с куршум.

Чаят се появи в малък никелиран самовар върху кръгъл поднос, на който имаше и две чаши с месингови държатели. Бергщайн напълни едната и й я подаде.

— Това е характерното за Комаров — никога не забравя и никога не прощава.

— Като ФБР, нали?

Бергщайн я погледна така, сякаш го беше зашлевила.

— Какво искаш?

— Джордж Салиби.

— Банкерът, а?

— Утре пристига в града и ще остане три дни. Искам програмата му.

За момент Бергщайн изглеждаше несигурен, после кимна с глава:

— Добре.

— Можеш да я научиш, така ли?

— Няма проблем.

— Точно както предвиди Кели — усмихна се Стефани и предпазливо опита чая. Беше силен и горчив. — Какво стана с теб там, в Маями?

Само името на града беше достатъчно да го превърне в спукан балон.

— Строеж на модерен квартал в близост до хиподрума Хайялия. Повече апартаменти, по-малко офиси. Моето участие беше слабо, но както и да е… Имаше неизпълнение на договори, доста хора не си получиха парите. Намеси се полицията, започнаха да задават въпроси. После се оказа, че част от инвеститорите имат данъчни проблеми с Департамента по вътрешни приходи и се започна… За нула време сделката бе анулирана и ФБР ми звънеше на вратата.

— Просто ей така?

— Просто ей така!

На Бродуей действаха улични търговци, които продаваха джинси, маратонки, якета и фланелки. Всичките с етикети на известни фирми и всичките евтини. Или бяха ментета, или бяха крадени, но на никого не му пукаше. Стефани си купи два чифта джинси на „Калвин Клайн“, чифт маратонки „Рийбок“ и малко бельо от близкия магазин за намалени стоки. Сдоби се и с една черна раница, а коженото си яке размени за три четвърти връхно капитонирано палто с етикет на „Найки“ върху лявата част на гърдите. От близкия магазин за железария се снабди с голяма отвертка, чук, нож, известно количество пирони, ролка скоч и два малки катинара с цифрови комбинации. Накрая влезе в една аптека за някои тоалетни принадлежности и червена найлонова торба — от онези, в които хората си пренасят прането.

Използвайки Бродуей за център, тя преброди околните квартали като последователно премина през улиците с номера от двадесет, тридесет и четиридесет нагоре. В крайна сметка се спря на хотел „Картър“ на Четиридесет и трета улица — Запад — между Бродуей и Осмо авеню. До входа имаше малко кафене, а до фоайето на първия етаж се стигаше по мръсно стълбище. Самото то беше просторно, но зле осветено, а невъзможният килим можеше да докара до лудост всеки човек с по-лабилна психика, особено когато влизаше в комбинация със синьо-червената мигаща светлина на рекламата отвън. Беше търсила място, където клиентелата не е особено придирчива по отношение на качеството, а и управата не проявява кой знае какъв интерес към качеството на клиентелата. В това отношение хотел „Картър“ беше перфектното място.