Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 53

— Според мен цената му ще бъде над възможностите на Маджента Хаус и на Александър в частност — отвърна Бойд. — Ръководството на хора като теб струва страшно скъпо.

— Нямах представа, че съм такъв лукс.

— Не си лукс, а нещастна необходимост — отсече той.

Стефани отново насочи вниманието си върху плановете.

— Няма начин да проникна отдолу — заключи тя. — Следователно ще трябва да го сторя отгоре.

— Съгласен съм. Но как?

— По външната стена не става, тъй като ще ме забележат.

— Не можеш и отвътре, защото къщата бъка от охрана.

— Едва ли ще мога и да се спусна на покрива — промърмори Стефани и се наведе над плановете. — Но асансьорите…

— Не. И основният, и спомагателният асансьор спират автоматично един етаж под мезонета. Всяко отваряне на вратите им става под контрола на охранителите. Няма начин дори да се добереш до етажа, който ти трябва.

— Нямах предвид самите асансьори, а шахтите им.

Трябват ми четиридесет и пет минути, за да стигна дотам. Огромен къс от черен гранит, подгизнал от вода. Около него стърчат туфи пожълтяла трева, мъртви дървета. Над всичко това се издига тридесетметрова гранитна стена.

Поглеждам към Бойд.

— Не стената, а камъка — подсмива се той.

От огладените краища на гранитния къс капе ледена вода. Тук се събират поне дузина потоци — някои буйни и пенливи, други като тънки, едва забележими струйки. Във въздуха се носят звуците на течащата вода, чуваме само тях.

— Погледни я. Не ти ли напомня нещо?

— В момента не — свивам рамене аз.

— Сентръл Парк Уест. Корнизът около горната част на сградата.

Извиквам в съзнанието си онова, което бях видяла на снимките. Корнизът е по-скоро перваз — тежка и солидна готика.

— Корнизът над мезонета е горе-долу същият по размери като това парче скала. Ще трябва да се спуснеш по него.

— Но ще бъда завързана, нали?

— Да. Но трябва да слезеш, а не да скочиш.

— Добре.

— Преди да се спуснеш по този камък тук, бих искал да се изкатериш по него.

Поглеждам по посока на тъпия ъгъл. Справяла съм се с далеч по-сложни ситуации и Бойд го знае. На младини майка ми, която е швейцарка, е била доста известна алпинистка. Покорила е Еверест при втория опит, изкачвала е и повечето от най-високите върхове в Европа. С изключение на Ейгер, който й се опира цели два пъти. Аз съм наследила нейната любов към алпинизма и липсата на страх от скалите.

Приближавам се до лицето на скалата и го докосвам с ръце. Твърдо, мокро и леденостудено. Преди да започна очертавам нещо като мислена карта на маршрута в главата си, търся трапчинките за пръстите на краката, малките издатини за ръцете, които не мога да хвана с цяла длан, но са достатъчно здрави, за да издържат тялото ми. Стартирам едва след като очите ми са проследили целия маршрут до горния ръб.

Падам в момента, в който съм се издигнала на височина от три метра. Това става в момента, в който съм се залепила за скалата с широко разтворени ръце и крака и посягам вдясно от себе си към издаден навън скален къс, извивайки се назад под ъгъл от четиридесет и пет градуса. Но в момента, в който започвам да прехвърлям тежестта на тялото си, скалният къс изведнъж се отчупва и остава в ръката ми. Време за реакция няма, тъй като вече падам. Приземявам се с тътен в гъстата трева.