Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 51

Седнаха на най-високата скала, провесиха крака над двайсетметровата пропаст и извадиха последните остатъци от храна. Стефани го стрелна с поглед и изненадано трепна. Бойд дъвчеше ръжена бисквита, гледаше калните си ботуши и се усмихваше.

— За какво си мислиш? — попита го тя.

— Питах се какво ли им е било на твоите родители — поклати глава той. — Сигурно не им е било лесно с дете като теб.

— И това ти се струва смешно, така ли?

— Не, това ми се струва страшно.

— Много ти благодаря.

— Кой от двамата имаше твоя инат?

— И двамата.

— Исусе!

— Сестра ми също беше такава. И един от братята ми.

— Сигурно къщата ви е била доста шумничка.

Стефани се разсмя. Наистина беше шумничка, при това нонстоп.

— Но аз бях най-лошата — призна тя.

— Наистина ли?

— Бях кошмарът на родителите си. Особено в пубертета. Бях прекалено умна и адски упорита. Изобщо не исках да приличам на тях.

— Че кой ли пубер го иска.

— Вярно — кимна тя. — Непрекъснато се опитвах да ги разочаровам и трябва да призная, че в повечето случаи успявах. Бях най-умната ученичка в класа, но оценките ми хич не ги биваше. Хванаха ме да пуша и да пия. Слушах гадна музика — „Клаш“, „Смит“ и тем подобни, мъкнех се с момчета, които те определено не харесваха. — Очите й бавно се сведоха към пропастта. — Нима на този свят има нещо по-егоцентрично и безсмислено от нафукан пубер?

— Няма — съгласи се Бойд.

— Но странното е, че сега, след като родителите ми вече ги няма, аз се улавям да им завиждам. Ако някога се омъжа, бих искала да имам брак като техния. С много скандали и много непослушни деца.

— А пък аз си помислих, че е страшно да си те представя като дете — поклати глава той.

— Не ме виждаш като съпруга, нали? — обърна се да го погледне Стефани. — Или пък като майка?

Той отвори уста да отговори, после промени намеренията си.

— Бях готов да кажа „не“, но истината е, че не знам.

— Бих искала да имам къща, която да прилича на онази, в която израснах. Бих искала отново да изживея детството, което имах.

— Стига, достатъчно — шеговито вдигна ръце той. — Виждам, че по душа си едно съвсем старомодно момиче.

Тя се изкиска — нещо, което отдавна не беше правила.

— Знам. През всичките тези години съм била отчаян бунтар, но сега излиза, че през цялото време съм умирала за малко конформизъм.

Срядата беше влажна. Предната вечер Виктория Рошман се беше прибрала от Лондон. Стефани се спусна по стълбите и я видя в кухнята, разговаряйки с Бойд. На масата имаше обемист пакет.

— Виж какво ни е донесла Валерия от Лондон — обърна се към нея Бойд.

— Какво?

— Джордж Салиби.

Човекът с диска.

— Някакви новини за убиеца на Маршал или за Коба?

— Още няма.

— Каква е историята около Салиби?