Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 44
Марк Бърнел
— Охо, значи си не само войник, но и психоаналитик. Явно притежаваш разнообразни способности.
— Ти също беше жена с разнообразни способности.
— Ако намекваш за развалена стока, трябва да надникнеш в собствения си двор. Ти ме създаде!
— Знам и си нося отговорността. Сега повече от всякога.
— Не мислиш ли, че е малко късно?
— Защо след Малта се превърна в Петра?
— Това не е твоя работа!
— Не можеш вечно да продължаваш така.
— Как?
— Да избягваш единствения въпрос, който има значение.
— Който има значение за теб — поправи го тя. — А защо не погледнеш себе си? Живееш в този пущинак и се опитваш да забравиш, че Рейчъл вече я няма!
Бойд се въздържа, но с доста усилие на волята.
— За тази вечер май ни стига — промърмори след известно време той, стана и й обърна гръб. — Иначе рискуваме да кажем неща, за които после ще съжаляваме.
Тя лежеше на една страна, свита на топка. Очите й бяха широко отворени, въпреки крайното изтощение. Дъждът барабанеше по прозореца. В мрака се чуваше как пердетата помръдват от течението. От самотата й стана студено, раменете й неволно настръхнаха. В главата й цареше тотално объркване, сърцето й тежеше от гняв.
Стана от леглото, намъкна широк памучен пуловер и тръгна на пръсти по коридора. Под босите й крака студенееха подовите дъски. Спалнята на Бойд беше оттатък кухнята. Вратата изскърца и тя замръзна на място. Не се случи нищо. Но Бойд беше от хората, които насън чуват дори шепот. Нещата си дойдоха по местата в момента, в който надникна през процепа — леглото му беше празно. Спусна се на долния етаж и го чу да тропа из кухнята. Изправена на вратата, тя го чакаше да приключи с процедурата по пълнене на печката с въглища. Той усети присъствието й още преди да я види. Остави кофата на пода и рязко се обърна.
— Извинявай — прошепна тя.
— Няма за какво.
— Начинът, по който се държах, не отговаря на това, което чувствам.
— Ти не си обучена да се държиш така, както се чувстваш.
— Знам. Но не искам да си създавам нови врагове.
Пристъпи напред, повдигна се на пръсти и го целуна в устата. Бойд остана неподвижен. Нито я прегърна, нито я отблъсна. Когато целувката свърши и тя се дръпна крачка назад, той запази мълчание.
— През целия си съзнателен живот не говоря за това, което чувствам.
— Стефани…
— Ще кажеш, че идеята не е добра, нали? Няма смисъл да си хабиш дъха. Това не е някакъв безразсъден импулс, идеята за него си стои в главата ми вече четири години. Когато тичаме из пущинаците и ти ми крещиш, аз ясно усещам, че не влагаш сърце в ругатните си. Когато ме гледаш, очите ти те издават. Хайде, кажи ми, че не си мислил за същото…
Когато проговори, тя разбра, че гърлото му е страшно пресъхнало.
— Идеята наистина не е добра!
Тя изхлузи пуловера през глава и го пусна на пода. В кухнята беше топло, при контакта с топлия въздух голата й кожа потръпна от удоволствие.
— Това някаква игра ли е, Стефани?
— Не е игра.
— Тогава какво е?
— Ние просто сме двама души, които си приличат и които няма какво да губят.