Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 28

— Нима допускаш, че аз имам нещо общо с всичко това?! — погледна го с недоверие Стефани.

— Носят се различни слухове…

— Ти си напълно превъртял!

— Наистина ли?

— Ако ми дадеш точната дата, вероятно ще мога да ти избия тези глупости от главата.

— Нека отгатна — криво се усмихна Александър. — Алибито ще ти бъде осигурено от Масон, нали? Бях с нея в нощта преди и в нощта след… Нещо такова… Но от мястото, където живееш напоследък, до Париж и обратно може да се стигне за един ден.

— Сериозно ли говориш?

— Както винаги.

— Но не можеш да го докажеш, нали?

— Не ми е необходимо — хладно се усмихна Александър. — Ти си тази, която трябва да доказва.

Отвличането в Малта беше последната ми задача за Маджента Хаус. Успях да изчезна без следа непосредствено след нея, просто защото хаосът беше невъобразим. Искрено се надявах, че това е краят. Но стана така, че през следващите две години и половина се превърнах в една много по-убедителна Петра Ройтер. Животът често имитира изкуството и вероятно поради това аз се превърнах в професионален убиец.

Днес, седнала в тази стая, аз имам възможност да огледам на спокойствие начина, по който Маджента Хаус ме беше превърнала в Петра Ройтер и, въпреки дълбоко си отвращение, да вникна в подробностите на този процес. Това, което не разбирам, е защо избрах да се вкопча в нея толкова здраво, при това в момента, в който вече бях освободена от нея. Александър също не го разбира. И по тази причина се чуди дали аз съм убила Олег Рогачов и Джеймс Маршал. Преди две години сигурно изобщо не бих се поколебала да го сторя, стига да съм приела офертата. Защо тогава да не го сторя и сега?

Виждам накъде отиват нещата. Длъжна съм да открия извършителя, за да сваля подозренията от себе си. Александър твърди, че му трябват Коба и дискът, но на практика иска парижкия убиец. Той изгаря от нетърпение да си отмъсти, тъй като се чувства отговорен за смъртта на Маршал. Някой трябва да си плати. Зъб за зъб, живот за живот. В Маджента Хаус така разбират бизнеса.

— Защо реши да учиш руски?

— По професионални причини. Накараха ме да повярвам, че в Русия ще има много работа за мен, тоест — за Петра. Така поне твърдяха разни руски престъпници.

— Е, имаше ли?

— На практика не. Никога не получих задача от руснак, макар че имах контакти с неколцина.

— Къде?

— В Сърбия, Кипър, Латвия. А също така в Париж и Цюрих.

— Кой те накара да повярваш, че изучаването на руски е добра идея?

— Стърн.

— Имала си контакти със Стърн?

Изненадата в гласа му беше изненада и за Стефани.

— Да.

— А знаеш ли кой е той?

— Естествено, че не. Нали това беше смисълът?

Стърн, информационният брокер. Човек, който съществува само във виртуалното пространство на Интернет, който разменя срещу пари както слухове, така и реални тайни. Някои твърдяха, че е швейцарец, други го мислеха за германец. За австриец, а дори и за американец. И той като Александър нямаше второ име. Което вероятно не му пречеше да има няколко други. По време на контактите си с него, Стефани например го наричаше Оскар. Предложи го той, но тя не повярва, че това е истинското му име. Някога може би е бил шпионин, но никой не знаеше за кого бе работил. Други твърдяха, че е бил журналист или наемник. Според една теория, с която беше запозната и Стефани, лицето Стърн изобщо не съществува, а под това име се крие цяла група хора. Или една жена…