Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 26

— По какъв начин е бил осъществен този контакт?

— С посредничеството на „Алматинвест“ — казахстанска инвестиционна компания. Те държат офис тук, в Лондон, но контактът е бил осъществен през московския им офис. Служител на „Алматинвест“ е упълномощен от Олег Рогачов да влезе в контакт с британското посолство. Молбата му е за организиране на секретна лична среща с представител на Ес Ай Ес. Преценката относно валидността на тази молба е поверена на Роджър Стансфийлд, когото познавам лично. Заключението му е, че става въпрос за действителна молба. Според представителя Рогачов иска да предаде на Ес Ай Ес истинското име на Коба.

— А какво е поискал в замяна?

— Нищо. — Видял изражението на лицето й, Александър побърза да добави: — Знам какво си мислиш, но ние сме на мнение, че разкриването на Коба може би е достатъчно като награда за него.

— Или пък вижда в намесата на Ес Ай Ес удобен случай да си разчисти сметките с пряк съперник, а Коба най-вероятно изобщо не съществува — допълни с категоричен тон Стефани.

— И Стансфийлд си помисли същото. Затова не пожела да се замесва никой от Ес Ай Ес. Поне не пряко.

— И се е обърнал към теб.

— Точно така. Планът беше съвсем прост: маскиран като висш служител на Ес Ай Ес, Маршал се срещна с Рогачов в Париж. По време на тази среща Рогачов трябваше да му предаде диск с информация за терористите, крайните потребители и куриерите. Срещата се проведе в една бирария на някаква улица в предградието Сен Оноре и, доколкото ни е известно, всичко се е развило нормално. Но в момента, в който са излезли на тротоара…

Александър протегна ръка и кадрите на мониторите се сменяха. Върху мокрите плочи лежаха две тела, и двете по очи. Едното препречваше целия тротоар, а другото се беше сгърчило в близост до бордюра. Кръвта изглеждаше черна. Макар и заковала очи в екраните, Стефани ясно усети изпитателния поглед на Александър.

— В труповете не са открити никакви дискове — тихо продължи той. — Никой не си спомня убиецът да е ровил в джобовете им. Възможно е дискът да е била прибран по-късно, възможно е и обратното — да е бил взет още преди стрелбата, най-вероятно вътре в бирарията. Единственото нещо, което знаем със сигурност, е, че в момента този диск се намира в ръцете на Джордж Салиби.

— Никога не съм чувала за него.

— Ливански банкер. Живее в Ню Йорк, основател е на „Фърст Интерконтинентал“.

— По какъв начин се вписва в картинката?

— По начина, по който може да се впише във всичко, в което пожелае: парите. Един господ знае как точно се е сдобил с този диск, но можеш да бъдеш сигурна, че ще го използва.

— Как?

— Ще го предложи на търг или ще го използва като средство за натиск. И при двете възможности дискът вече се е превърнал в разменна монета. А това е ситуация, която ние не можем да толерираме.

— Салиби ли е мишената?

— Не. Мишената е дискът. Но ако Салиби се изпречи на пътя ни… Е, ще приемем, че в такъв случай проблемът си е негов.