Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 209

— Кой е този приятел?

— Така и не разбрах.

— Кога е станало това?

Тя се замисли за момент.

— Май през деветдесет и шеста… Или деветдесет и седма.

— И се получило, така ли?

— За известно време. Парите били добри. Не чак състояние, но достатъчно, за да го изправят на крака. Нае апартамент тук, в този блок, три етажа под нас. Изглеждаше почти както преди, особено ако не се споменаваше Катерина. Но в началото на тази година поведението му рязко се промени. Изпадна в депресия и отново започна да пие, беше страшно изнервен. Много пъти го питах какво става, но той винаги отговаряше: „Нищо, нищо…“. Не съм го притискала, защото той не е човек, който може да поддаде.

— На какво се дължеше тази депресия? На работата му? На миналото? На Катерина?

— Не знам. Но изглеждаше страшно зле. Мръсен, разчорлен, уморен…

— Кога изчезна?

— През есента. Не помня точната дата.

— А знаете ли къде е отишъл?

— Той каза, че е по-добре да не знам.

— А обаждал ли се е, след като изчезна?

— Един-два пъти. Винаги от монетен автомат. Интересуваше се дали някой не е ходил в апартамента му. Или пък дали някой не е идвал да ме разпитва за него.

— Имаше ли такова нещо?

— Напоследък не. Но малко след като изчезна, полицията се появи тук — един или два пъти. Задаваха рутинни въпроси, след което изгубиха интерес. Оттогава насам никой не се е интересувал от него.

— Но той продължава да се обажда, така ли?

— Рядко. Веднъж ме помоли да вляза у тях — аз имам ключ, и да му приготвя една чанта. Занесох я на Киевската гара и я оставих в една багажна клетка.

— Видяхте ли го?

— Не.

Стефани отпи глътка чай.

— Трябва да говоря с него, но лице в лице.

— Едва ли ще стане — поклати глава Руденко.

— Не можете ли да го помолите?

— Той се обажда. Аз нямам връзка с него.

— Няма ли начин да му оставите някакво послание?

Валентина Руденко сведе поглед към чая си.

Стефани се прибра в хотела. Не я бяха търсили по телефона, нямаше съобщения. Опита телефоните му, но без успех. Имаше нужда от нещо за отвличане за вниманието и затова потърси Стърн. Информацията пристигна в късния следобед. „Сибирска звезда“ се оказа едно от гражданските подразделения на „Биопрепарат“. Основано през 1989 и закрито през 1991 година, то представлявало един изключително модерен завод за производство на лекарства за вътрешния пазар. През 1993-та заводът бил продаден на шведската фармацевтична компания „Кнутсон“. В цеховете му били инсталирани нови поточни линии, започнало производството на лекарства за западноевропейските пазари. Едно истинско бижу държавна собственост, продадено на безценица. Евтината работна ръка в Русия увеличила още повече печалбите на новите собственици.

Стефани зададе няколко въпроса за „Кнутсон“, отговорите на Стърн бяха тъжно познати. Оказа се, че тази компания е собственост на „Вайс-Рандъл“. Заводът в Подмосковието бил преименуван на „Сибирска звезда“ през 1999 година, но „Вайс-Рандъл“ притежавал „Кнутсон“ още от 95-та.