Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 135
Марк Бърнел
— Означават ли нещо? — питам.
— Всяка спирала означава една присъда.
Той има четири. Пръстът му докосва татуировката на десния бицепс:
— Това е белогвардейски кръст. По време на революцията белогвардейците се бият срещу Червената армия. Кръстът е знак за старшинство в бандата.
— Ти бил ли си в банда?
— Не. Но съм бил близък с много хора от различни банди. В случая кръстът е и знак за почит.
— Всички татуировки ли означават нещо?
— Почти всички. Татуировката е изразното средство на затвора. С паяци се изобразяват наркоманите, с котки — крадците, с черепи — убийците. Череп върху еполети означава, че жертвата е била важна личност — високопоставен член на друга банда или публична фигура. Бодлива тел върху челото означава доживотна присъда. Част от татуировките играят ролята на наказания. Например сексманиаците са белязани с кинжал на шията или рамото.
— Как ги правят?
— С игли, стари бръсначи, наточени ножове… Оцветяването се прави със сажди, мастило, шампоан… — Костя дърпа дълбоко от цигарата си и колебливо добавя: — Дори и с урина.
— Не си ли се инфектирал?
— Аз не, но това си е чист късмет. Други са получавали тежки инфекции, има дори смъртни случаи.
Продължавам да проследявам татуировките с пръст.
— Шантава работа. Хем ги пипам, хем не вярвам, че те са завинаги върху кожата ти. Изглеждат така, сякаш принадлежат на друг човек.
— И наистина принадлежат на друг — кима Костя. — На човека, който бях някога.
— И тогава си бил престъпник, също като днес.
Той не показва признаци на обида.
— Тогава не бях престъпник, а просто човек, който се опитва да остане жив.
— А сега?
Той се замисля, после клати глава:
— Не знам…
— Но знаеш кой си, нали?
Тонът ми го кара да се обърне.
— Какво искаш да кажеш?
— Миналото ти… Свързано е с воровской мир, нали? А това означава, че винаги знаеш кой си, независимо къде се намираш и за какъв се представяш.
В усмивката му личи известна предпазливост.
— Ами ти? Знаеш ли коя си?
— Вече не. Мисля, че забравих…
— Личното ми мнение е, че ти си една много тайнствена жена.
— Може и да си прав.
— От Ню Йорк насам правя опити да разбера коя си. Оказа се доста трудна работа…
Нещо потрепва в гърдите ми.
— И какво откри?
Ръката му се плъзга напред-назад по кожата ми.
— Това-онова…
— Кажи ми!
Той наднича в очите ми.
—_ Знам, че убиецът на Джордж Салиби и Рут Щойфел в Ню Йорк по всяка вероятност е бил жена._
Удар под кръста, който сама си изпросих. Правя безуспешен опит да запазя невъзмутима физиономия.
А Костя продължава:
— Знам, че бодигардовете на Салиби са преследвали убиеца по покрива на сградата. Зная, че той е скочил в асансьорната шахта. Бодигардовете чули вик. Бил вик на жена, която вероятно е получила някаква травма, но въпреки това успяла да избяга. Прибягвайки до обикновен процес на елиминиране, аз стигам до съвсем конкретни догадки по отношение на нараняванията.
— Но само догадки…
Той слага ръка върху контузеното ми рамо и леко го стиска.