Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 135

— Означават ли нещо? — питам.

— Всяка спирала означава една присъда.

Той има четири. Пръстът му докосва татуировката на десния бицепс:

— Това е белогвардейски кръст. По време на революцията белогвардейците се бият срещу Червената армия. Кръстът е знак за старшинство в бандата.

— Ти бил ли си в банда?

— Не. Но съм бил близък с много хора от различни банди. В случая кръстът е и знак за почит.

— Всички татуировки ли означават нещо?

— Почти всички. Татуировката е изразното средство на затвора. С паяци се изобразяват наркоманите, с котки — крадците, с черепи — убийците. Череп върху еполети означава, че жертвата е била важна личност — високопоставен член на друга банда или публична фигура. Бодлива тел върху челото означава доживотна присъда. Част от татуировките играят ролята на наказания. Например сексманиаците са белязани с кинжал на шията или рамото.

— Как ги правят?

— С игли, стари бръсначи, наточени ножове… Оцветяването се прави със сажди, мастило, шампоан… — Костя дърпа дълбоко от цигарата си и колебливо добавя: — Дори и с урина.

— Не си ли се инфектирал?

— Аз не, но това си е чист късмет. Други са получавали тежки инфекции, има дори смъртни случаи.

Продължавам да проследявам татуировките с пръст.

— Шантава работа. Хем ги пипам, хем не вярвам, че те са завинаги върху кожата ти. Изглеждат така, сякаш принадлежат на друг човек.

— И наистина принадлежат на друг — кима Костя. — На човека, който бях някога.

— И тогава си бил престъпник, също като днес.

Той не показва признаци на обида.

— Тогава не бях престъпник, а просто човек, който се опитва да остане жив.

— А сега?

Той се замисля, после клати глава:

— Не знам…

— Но знаеш кой си, нали?

Тонът ми го кара да се обърне.

— Какво искаш да кажеш?

— Миналото ти… Свързано е с воровской мир, нали? А това означава, че винаги знаеш кой си, независимо къде се намираш и за какъв се представяш.

В усмивката му личи известна предпазливост.

— Ами ти? Знаеш ли коя си?

— Вече не. Мисля, че забравих…

— Личното ми мнение е, че ти си една много тайнствена жена.

— Може и да си прав.

— От Ню Йорк насам правя опити да разбера коя си. Оказа се доста трудна работа…

Нещо потрепва в гърдите ми.

— И какво откри?

Ръката му се плъзга напред-назад по кожата ми.

— Това-онова…

— Кажи ми!

Той наднича в очите ми.

—_ Знам, че убиецът на Джордж Салиби и Рут Щойфел в Ню Йорк по всяка вероятност е бил жена._

Удар под кръста, който сама си изпросих. Правя безуспешен опит да запазя невъзмутима физиономия.

А Костя продължава:

— Знам, че бодигардовете на Салиби са преследвали убиеца по покрива на сградата. Зная, че той е скочил в асансьорната шахта. Бодигардовете чули вик. Бил вик на жена, която вероятно е получила някаква травма, но въпреки това успяла да избяга. Прибягвайки до обикновен процес на елиминиране, аз стигам до съвсем конкретни догадки по отношение на нараняванията.

— Но само догадки…

Той слага ръка върху контузеното ми рамо и леко го стиска.