Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 137

— Има ли значение? — попита Стефани.

Вече от един час се опитваше да му зададе този въпрос. Първо, защото паузите усилваха неразположението й, а сега — просто защото не издържаше повече.

— Ако искаш, аз мога да бъда и Кейт Марч… Това е хубавото на Петра.

— Това е лудост!

— Разбира се.

— Не искам да бъда Кейт Марч.

— Но не искаш да бъде и Петра Ройтер, нали?

— Изглеждаш доста… хм… недоброжелателен…

Комаров опразни чашата си и я напълни отново.

— Когато си дадох сметка, че може би си ти, умишлено си казах, че това е невъзможно! Но сега, когато вече съм сигурен…

Стефани усети как я залива паниката.

— Какво?

— Колкото повече научавам за теб и за това, което си вършила, толкова по-трудно ми е да приема, че ти и тя сте едно и също лице… Нещо не ми се връзва…

Тя искаше да каже, че е заварила Салиби и Щойфел вече мъртви, но изведнъж си даде сметка, че Комаров няма да й повярва. Тя беше там, където лежаха два трупа. А сега, след всичко, което беше натворено благодарение на хаоса, изведнъж натежа предположението, че убиецът е жена и това автоматически я превръщаше в главен заподозрян. На негово място и тя не би повярвала на никакви допълнителни оправдания.

— Ами Медаев? „Централная“ ли го уби?

— Вероятно.

— А ти мислиш, че може да е някой друг, така ли?

— Анатолий живееше на тъмно. Познавах го колкото всеки друг — тоест, никак. Гледано отстрани, това ми прилича на работа на „Централная“, но няма да се учудя, ако се окаже работа на някой друг.

— А Салиби?

— Какво Салиби?

— Ти си имал общ бизнес с него.

— За съжаление той не е първият ми бизнес партньор, настигнат от насилствена смърт. — Каза го сухо, без излишни емоции, без изненада. — Всеки богат бизнесмен в Москва е изложен на опасността да бъде убит. Обикновено така завършват всички делови спорове. В Ню Йорк прибягват до услугите на адвокат, но в Москва предпочитат узито. То е по-бързо, по-чисто и по-евтино.

— Май не изпитваш особено добри чувства към Салиби, а?

— Не сме били близки. Отношенията ни се определяха от парите. А те никога не са били достатъчно основание за сближаване.

— Не съм сигурна, че казваш истината.

— Може би предпочиташ по-сантиментален отговор?

— В никакъв случай.

— И аз така си помислих — хладно се усмихна той.

— Ами аз? Коя съм, с какво се занимавам — това има ли някакво значение за теб?

— Не, стига да не съм обект на професионален интерес от твоя страна.

— Обикновено не правя секс с лицата, които представляват професионален интерес за мен.

Появи се една келнерка, която вдигна чиниите им. Поръчаха си по едно еспресо. Комаров поиска и чашка калвадос, после се облегна назад и запали една от своите марлборо.