Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 137
Марк Бърнел
— Има ли значение? — попита Стефани.
Вече от един час се опитваше да му зададе този въпрос. Първо, защото паузите усилваха неразположението й, а сега — просто защото не издържаше повече.
— Ако искаш, аз мога да бъда и Кейт Марч… Това е хубавото на Петра.
— Това е лудост!
— Разбира се.
— Не искам да бъда Кейт Марч.
— Но не искаш да бъде и Петра Ройтер, нали?
— Изглеждаш доста… хм… недоброжелателен…
Комаров опразни чашата си и я напълни отново.
— Когато си дадох сметка, че може би си ти, умишлено си казах, че това е невъзможно! Но сега, когато вече съм сигурен…
Стефани усети как я залива паниката.
— Какво?
— Колкото повече научавам за теб и за това, което си вършила, толкова по-трудно ми е да приема, че ти и тя сте едно и също лице… Нещо не ми се връзва…
Тя искаше да каже, че е заварила Салиби и Щойфел вече мъртви, но изведнъж си даде сметка, че Комаров няма да й повярва. Тя беше там, където лежаха два трупа. А сега, след всичко, което беше натворено благодарение на хаоса, изведнъж натежа предположението, че убиецът е жена и това автоматически я превръщаше в главен заподозрян. На негово място и тя не би повярвала на никакви допълнителни оправдания.
— Ами Медаев? „Централная“ ли го уби?
— Вероятно.
— А ти мислиш, че може да е някой друг, така ли?
— Анатолий живееше на тъмно. Познавах го колкото всеки друг — тоест, никак. Гледано отстрани, това ми прилича на работа на „Централная“, но няма да се учудя, ако се окаже работа на някой друг.
— А Салиби?
— Какво Салиби?
— Ти си имал общ бизнес с него.
— За съжаление той не е първият ми бизнес партньор, настигнат от насилствена смърт. — Каза го сухо, без излишни емоции, без изненада. — Всеки богат бизнесмен в Москва е изложен на опасността да бъде убит. Обикновено така завършват всички делови спорове. В Ню Йорк прибягват до услугите на адвокат, но в Москва предпочитат узито. То е по-бързо, по-чисто и по-евтино.
— Май не изпитваш особено добри чувства към Салиби, а?
— Не сме били близки. Отношенията ни се определяха от парите. А те никога не са били достатъчно основание за сближаване.
— Не съм сигурна, че казваш истината.
— Може би предпочиташ по-сантиментален отговор?
— В никакъв случай.
— И аз така си помислих — хладно се усмихна той.
— Ами аз? Коя съм, с какво се занимавам — това има ли някакво значение за теб?
— Не, стига да не съм обект на професионален интерес от твоя страна.
— Обикновено не правя секс с лицата, които представляват професионален интерес за мен.
Появи се една келнерка, която вдигна чиниите им. Поръчаха си по едно еспресо. Комаров поиска и чашка калвадос, после се облегна назад и запали една от своите марлборо.