Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 134
Марк Бърнел
Клайст й подаде едната чаша.
— Говори ли с Ерик Рой?
— Видях го онзи ден.
— Какво каза той?
— Почти нищо.
Рунтавата бяла вежда на Клайст леко се повдигна.
— Нищо му няма — отвърна на негласния въпрос Стефани. — Само дето му тече носът и му е трудно да диша.
— Знаеш ли за Истанбул?
— Знам, че е бил посредник в една провалена сделка.
— Купувачите бяха афганци, които не успяха да съберат парите. Искаха да платят с опиум, но малко преди сделката се скараха. Така правят всички афганци, нали?
— И всичко се провали…
— По-скоро се отложи.
— От Рой?
— Рой не беше посредник, а само параван.
— Кой стоеше зад него?
— Салман Рифат.
Стефани неволно потръпна. Човекът, който изпитваше удоволствие да стои зад Петра. Много пъти.
— Рой не ми спомена такова нещо — промълви тя.
— Предполагам, че Рифат не е искал да се разправя с темпераментните афганци и затова е наел Рой. А нашият човек, както винаги, не е виждал по-далеч от парите.
— Това ми звучи логично.
— Ако бях на твое място, щях да потърся Салман Рифат.
Поговориха още половин час, обсъждайки главно процедурите по контакта. Клайст не поиска нищо срещу информацията, която й даде. Чист съм, обясни той. Вече над осемнадесет месеца. Достатъчно ми е магазинчето с антикварни осветителни тела. След двадесет години с ЩАЗИ и още девет като независим брокер, той не искаше нищо друго, освен да го оставят на спокойствие. И беше на мнение, че Виена е най-подходящият град за това.
Изпрати я до вратата.
— Радвам се, че дойде. Радвам се, че слуховете не излязоха верни. Фактът, че вече съм извън бизнеса, не означава, че нямам право на спомени. А след този спокоен разговор с теб над чаша какао, вече съм почти убеден, че си е струвало.
— Почти?
— Разбира се, че не си струваше — усмихна се Клайст. — Беше загуба на време, загуба на средства, загуба на човешки живот. Но ти го знаеш не по-зле от мен.
Тя излезе на Доротеергасе. Мобилният й телефон звънна още преди да беше изминала и сто метра.
— Къде си?
Тя се закова на място.
— Във Виена.
— Ще бъдеш ли там и довечера?
— Бих могла. А ти къде си?