Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 134

Клайст й подаде едната чаша.

— Говори ли с Ерик Рой?

— Видях го онзи ден.

— Какво каза той?

— Почти нищо.

Рунтавата бяла вежда на Клайст леко се повдигна.

— Нищо му няма — отвърна на негласния въпрос Стефани. — Само дето му тече носът и му е трудно да диша.

— Знаеш ли за Истанбул?

— Знам, че е бил посредник в една провалена сделка.

— Купувачите бяха афганци, които не успяха да съберат парите. Искаха да платят с опиум, но малко преди сделката се скараха. Така правят всички афганци, нали?

— И всичко се провали…

— По-скоро се отложи.

— От Рой?

— Рой не беше посредник, а само параван.

— Кой стоеше зад него?

— Салман Рифат.

Стефани неволно потръпна. Човекът, който изпитваше удоволствие да стои зад Петра. Много пъти.

— Рой не ми спомена такова нещо — промълви тя.

— Предполагам, че Рифат не е искал да се разправя с темпераментните афганци и затова е наел Рой. А нашият човек, както винаги, не е виждал по-далеч от парите.

— Това ми звучи логично.

— Ако бях на твое място, щях да потърся Салман Рифат.

Поговориха още половин час, обсъждайки главно процедурите по контакта. Клайст не поиска нищо срещу информацията, която й даде. Чист съм, обясни той. Вече над осемнадесет месеца. Достатъчно ми е магазинчето с антикварни осветителни тела. След двадесет години с ЩАЗИ и още девет като независим брокер, той не искаше нищо друго, освен да го оставят на спокойствие. И беше на мнение, че Виена е най-подходящият град за това.

Изпрати я до вратата.

— Радвам се, че дойде. Радвам се, че слуховете не излязоха верни. Фактът, че вече съм извън бизнеса, не означава, че нямам право на спомени. А след този спокоен разговор с теб над чаша какао, вече съм почти убеден, че си е струвало.

— Почти?

— Разбира се, че не си струваше — усмихна се Клайст. — Беше загуба на време, загуба на средства, загуба на човешки живот. Но ти го знаеш не по-зле от мен.

Тя излезе на Доротеергасе. Мобилният й телефон звънна още преди да беше изминала и сто метра.

— Къде си?

Тя се закова на място.

— Във Виена.

— Ще бъдеш ли там и довечера?

— Бих могла. А ти къде си?

Първият път не мога да се преструвам, че се любим. Това си е просто секс. Глад, пот, нетърпение. На първо място е страстта, емоциите остават за по-късно. След кулминацията оставаме да лежим на леглото, без да казваме нищо. Една топка от преплетени горещи крайници. Вторият път всичко става по-бавно, по-задълбочено, по-сладко.

Гълъби плющят с крила оттатък перваза и чезнат в потъмняващото небе. Намираме се на третия етаж на пансиона „Елизабет“, стаята ни е точно под покрива. Подът е покрит с потъмняло от времето дюшеме, върху него са опънати два поизносени килима, леглото с пиринчени топки на таблите леко поскърцва, на стената са окачени литографии, изобразяващи Хофсбург. В тясната баня е натикана дълбока старомодна вана, позеленяла около дупката за оттичане. Емайлът й е пожълтял от старост.

Костя пали една марлборо, а аз прокарвам пръсти по влажната му кожа. В центъра на гърдите му е изобразена църква, която се носи върху облаците. Над основното й кубе стърчи руски православен кръст, над който кръжат ангели.