Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 113

Придърпа одеялото до брадичката си и се сви на топка. Изпитваше болки навсякъде. Някои бяха силни, други се търпяха. Не беше сигурна колко пъти се любиха — следобедът отлетя като някаква светкавица. Бяха консумирали часовете му жадно, твърдо решени да не губят нито миг от отреденото им време. Тя беше сигурна, че часовникът беше допринесъл за интензивността. Комаров й напомни да тръгва, ако иска да хване самолета (вече беше закъсняла), след което веднага добави, че вероятно ще има нужда от един бърз душ. Тя отвърна, че това би било губене на време и използва устата си, за да го докаже. А сега беше доволна, че кожата й е запазила аромата на тялото му.

Целунаха се за сбогом на прага. Тя го нарече Константин, а той каза, че предпочита Костя. Тя повтори името два пъти, след което го целуна за последен път.

Все още беше твърде рано, за да направи трезва преценка на чувствата си. Всичките й сетива бяха обтегнати до крайност, но тя пет пари не даваше. Филмът продължаваше да мърда на малкия екран пред очите й. Погледна часовника си и се зае с изчисления. Искаше да установи приблизително колко на изток от Нюфаундленд се намира самолетът. После отново погледна през илюминатора. Черната шир на Атлантика беше величествена.

В очите й се появиха сълзи.

Частният кабинет на доктор Брайън Ръдърфорд се намираше на Джордж стрийт. Стефани седеше с изправен гръб на пейката за прегледи. Ръдърфорд застана зад нея, сложи дясната си ръка на рамото й, а с лявата лекичко прихвана бицепса й. Дръпна назад и попита:

— Усещаш ли това?

— Да.

Пусна ръката й и заобиколи пейката, за да застане пред нея.

— Можеш да се обличаш.

Стефани беше провела два телефонни разговора от „Хийтроу“ — единият с Ръдърфорд, другият — с Маджента Хаус. Веднага след това тръгна към Джордж стрийт. Докторът свали временната превръзка от лявата й длан, дезинфекцира раната и сложи нов бинт. Едва след това насочи вниманието си към рамото й.

В продължение на половин час въртеше и изпъваше лявата й ръка, като от време на време пръстите му потъваха в плътта, търсейки допълнителни точки на болка и дискомфорт. Стефани го видя как гледа кръглия белег с назъбена и унищожена завинаги кожа, която Комаров беше целувал с неподправена страст. Подобен белег имаше и отзад, към лопатката. И двата бяха дело на Ръдърфорд. Първият бе от забил се в тялото й куршум, а вторият маркираше мястото, откъдето същият куршум беше излязъл. Но и двата бяха фалшиви — дело на гениална козметична операция. Бяха част от легендата на Петра — така, както татуировките на Комаров бяха част от неговата легенда. Стефани нямаше чувството, че тези белези й принадлежат. Обяснението, което предложи на Комаров, беше стандартно — предназначено за всеки, който прояви интерес. Една автомобилна катастрофа, размила се във времето, незначителен инцидент от миналото. Когато Лорен каза, че това му прилича на огнестрелна рана, Стефани просто се разсмя.

— Не знам — рече тя. — Никога не съм виждала огнестрелна рана.