Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 105

Фактически никой не знаеше кой стои зад убийството на Джордж Салиби и неговата вярна телохранителка Рут Щойфел. Включително и Стефани. Но тя знаеше на кого щеше да бъде приписано то: на Петра Ройтер може би.

След Сентръл Парк Уест тя се върна в хотел „Картър“ пеша, смъкнала скиорската шапка в момента, в който изскочи на улицата. Коланът с по-голямата част от оборудването заряза на пода на служебния асансьор. Прибра се в стаята си, съблече се чисто гола и подреди всичките свалени дрехи в по-големия от двата сака. Към тях прибави по-малкия, съответно изпразнен и навит на руло, счупения лаптоп, наскоро закупените инструменти и всичко друго, което имаше връзка със самоличността на жената, наречена Джейн Франсис. Останаха й само дрехите, които беше носила по пътя между „Чери Недърленд“ и „Картър“. Облече ги, огледа стаята за последен път и излезе. Джейн Франсис бе ангажирала стаята за една седмица, но едва ли някой щеше да забележи, че си е тръгнала по-рано.

На Осмо авеню спря едно такси и поиска да бъде закарана до моста Бруклин. Оттам се насочи пеша към рибния пазар Фултън, мина под естакадата на ФДР Драйв и изчака благоприятния момент, за да изхвърли сака във водите на Ийст Ривър. Успя да спре друго такси едва на стотина-двеста метра от Сити Хол и с него се прибра в „Чери Недърленд“.

Адреналинът й започна да спада едва след като се затвори в стаята си. Едновременно с това започна да усеща с пълна сила болката в нараненото си рамо. Заковала поглед в оранжевото сияние на екрана и наострила слух към воя на далечните сирени, тя глътна три хапчета нурофен, като ги прокара с две миниатюрни бутилчици водка. После пропълзя в леглото и потъна в дълбок сън.

Часовникът на телевизора показваше 07:52. Стефани глътна още три нурофена и взе гореща вана. Болката не намаля особено. Телефонът звънна, докато превързваше издраната си длан. Беше Борис Бергщайн.

Закусвалнята се намираше в Лексингтън. Стефани пристигна първа и се настани в едно свободно сепаре до прозореца. Млада келнерка напълни чашата й с кафе. Между потракването на посуда в кухнята и подвикванията на персонала до ушите й достигаха откъслечни фрази от разговорите по околните маси. Това е работа на руснаците, а може би и на израелците… Този човек е бил ливанец. Не, едва ли са израелците, защото приятелката му е била израелка… Открили са ги вързани, знаеш… В цялата работа прозира сексуален подтекст… После хората се върнаха на обичайните си теми — проявите на расизъм в нюйоркската полиция, служебни клюки, последния мач на „Янките“, прическата на Хилари Клинтън.

Бергщайн пристигна с половин час закъснение. Кафявият му шлифер беше покрит със ситни капчици вода. Отдолу носеше сиво поло с висока яка, което правеше кожата на лицето му да изглежда още по-бледа. Плъзна се мястото срещу нея, направи знак на келнерката и си поръча закуска. Настроението му беше отлично.

— И тъй, до какво се докопа снощи?

— Не е твоя работа.

— Какво ти е на ръката?

— Казвай какво искаш — отряза го Стефани. — Нали уж вече нямаше да се срещаме?