Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 103

Разпозна една от снимките на Силвия Салиби, направена преди повече от десетилетие. На нея красавицата царствено позираше пред входа на парижкия хотел „Риц“. След нея показаха Зара на борда на яхтата, която баща й беше кръстил на нейно име, последвана от тривиална туристическа снимка на сина Феликс, направена в Гщаад. Трупът на Джордж Салиби още не беше изстинал, но телевизионните компании бяха подготвени така, сякаш с години са чакали това събитие.

Стефани започна да прещраква каналите, обръщайки внимание единствено на новинарските емисии. Най-често се коментираха методите. Повечето детайли бяха съвсем точни. На второ място идваха заподозрените. Веднага личеше всеобщото убеждение, че това не е работа на един човек, а по-скоро на добре подготвен екип. Имаше и още едно предположение — че убийците са били мъже. Докато не им бъдат предоставени доказателства за противното, властите бяха склонни да приемат, че такава операция е единствено по силите на мъже. Като Петра тя винаги се беше радвала на подобни предубеждения, тъй като те подпомагаха достатъчно убедително всичките й превъплъщения. Трето — мотивът. Откъде биха могли да започнат?

Джордж Салиби, въпреки подчертаната си склонност към уединение, беше добре известна публична фигура както в Ню Йорк и Лондон, така и в Южна Франция. Два милиарда долара и половина бяха в състояние да купят уважението на всеки, независимо от начините, по които е натрупано подобно състояние. От тази категория хора вероятно трябва да бъдат изключени единствено милиардерите наркотерористи, макар че те съвсем не бяха изключени от списъка на бизнес партньорите и приятелите на Салиби. В продължение на десет години той бе близък приятел с Хосе-Мария Молдовано — известният колумбийски наркобарон. Молдовано обаче не бе типичен представител на тази порода — той съвсем не бе зарязано на улицата сираче, а наследник на богата аристократична фамилия, завършил образованието си не другаде, а в „Йейл“. Още от най-ранна възраст той боравеше свободно с вилицата и ножа, а за сноб като Салиби това бе достатъчно, за да потърси приятелството му. ФБР бе провело едно разследване, което обаче не донесе на американските власти нищо, освен недоказани подозрения. Но Стефани от своя страна отлично знаеше, че връзката между двамата мъже съвсем не бе само на приятелска основа. Тя беше виждала снимки на Салиби в имението на Молдовано, което се намираше в покрайнините на Картахена. Бяха направени през един априлски уикенд на 1998 година, когато двамата бяха решили, че „Фърст Интерконтинентал“ ще пере наркопари чрез свой новооткрит клон на Каймановите острови. Освен това тя беше слушала запис на поверителен разговор между двамата, проведен в един от луксозните апартаменти на хотел „Алвеар Палас“ в Буенос Айрес. Това се бе случило през септември същата година. Записът ясно показваше иронията, с която двамата приятели нахвърляха последните щрихи на предстоящите финансови операции. След убийството на Молдовано, Джордж Салиби бе ставал доста неспокоен. Страхът му се подхранваше от заместника на Молдовано — тип на име Карлос Аргело. Той бе всичко, което Молдовано никога не бе бил — уличен касапин, успял да си пробие път до върховете на престъпния бизнес като реже главата на всеки, който дръзне да му се противопостави. За разлика от Молдовано, Аргело обичаше сам да си върши мръсната работа, а любимото му оръжие за тази цел бе дърводелският чук.