Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 101

Изпод двойната врата на приемната излизаха гъсти кълба дим. Стефани видя как мъжът се надига на колене и търкулна втората граната към него. Той изкрещя и отскочи назад, ръцете му изпуснаха оръжието и се вдигнаха към лицето. Тя заряза сака и хукна обратно към спалнята на Салиби, светкавично преценила, че положението й става все по-сериозно. Вече бе стигнала до заключението, че за нея пътят надолу е отрязан. Вдигна ръка и с рязко движение смъкна очилата за нощно виждане. Знаеше, че навън ще й бъде по-лесно без тях въпреки тъмнината на нощта. Влетя в стаята, дръпна пердето зад Рут Щойфел и отвори прозореца. Стаята възприе ролята на бял дроб, който жадно засмука ледения нощен въздух. Стефани издърпа предпазния щифт на последната граната, подхвърли я към входното антре, тикна глока в колана на якето си без ръкави и побърза да се измъкне през прозореца. Зад гърба й се разнесе тежкия тътен на гранатата.

Тя затаи дъх и бавно се изправи на тесния корниз, вдигнала ръце над главата си. Върховете на пръстите й докоснаха горния ръб на каменната балюстрада, мускулите й направиха лек, пробен опит. Захващането й изглеждаше здраво и тя вече си представяше как ще изглежда цялото сложно движение. Тялото й трябваше да извърши едно-единствено, решително движение просто защото втори шанс нямаше да има… Извъртя се надясно и се придърпа. Брадичката й се изравни с мястото, на което се бяха впили пръстите й. Десният й крак намери нужната опора — закръглена каменна топка, която беше част от орнаментираните прозорци на долния мезонет.

Нямаше време да мисли за изкачването — тя просто го направи. Точно така, както би го направила и майка й. Много хора от швейцарската общност на катерачите смятаха Моника Шнайдер за безразсъдно смела жена. Бащата на Стефани винаги беше казвал, че тя е напълно оперирана от чувството за страх. Извита, под ъгъл от четиридесет и пет градуса и без осигуряване срещу наклона, Стефани пропълзя по тесния корниз, като местеше ръце и крака в бърза последователност. Зад гърба й се разнесе вик, последван от изстрел, който очевидно идваше от отворения прозорец на спалнята. Камъкът на пет сантиметра от глезена й изведнъж се превърна в прах. Тя се претърколи през парапета и падна на покрива, но с цената на тежка загуба — глокът се откачи от колана й и изчезна в мрака.

До слуха й долетя трясъкът на нов прозорец, който се пръсна в другата част на сградата.

Всичко, което последва, беше направено интуитивно — прелитането над няколкото метра, които я деляха от служебния асансьор; осъзнаването, че кабината се качва нагоре, оттеглянето обратно на покрива и търсенето на противопожарната стълба. Стигна до тази стълба едновременно с двама бодигардове на Салиби. Единият получи лакът в лицето още преди да я види, другият обаче има пълна възможност да проследи рязкото й завъртане, високото вдигане на десния крак и силния ритник в гърлото си. Двамата паднаха, претърколиха се по металните стъпала и се проснаха на терасата на мезонета отдолу. Тя тръгна да се спуска след тях с мисълта да прибере оръжията им, но в този момент на площадката се появиха още двама мъже. Те вдигнаха глави, видяха я и откриха огън. Тя успя да отскочи навреме назад, падна по гръб, но още в движение скочи на крака и хукна в противоположна посока. Зад гърба й се разнесе тропот на тежки ботуши върху метал.