Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 102

Служебният асансьор остана единствената възможност. Тя блъсна вратата и се озова на металната площадка, оградена от ниски перила. Кабината беше спряла на някой от по-долните етажи. Ако успее да достигне централното въже, положително би се смъкнала до покрива й, прецени тя. Чу как вратите се затварят, зърна тънката ивица светлина. Прескочи парапета в момента, в който гигантското колело над главата й започна да се върти. Асансьорът започна спускането си, същото стори и тя. С тази разлика, че скочи в тъмната шахта.

В продължение на около секунда падането й беше свободно. После се блъсна в движещия се кабел. Лявата й ръка го стисна с всичка сила, но тялото й продължи да се усуква по инерция. Престана миг по-късно, рязко и болезнено. В лявото й рамо избухна експлозия и тя неволно извика от болка. В следващия миг отново летеше надолу. Грапавите нишки на въжето късаха ръкавицата на лявата й длан заедно с кожата.

Стовари се с цялата си тежест върху кабината, но нямаше време да прецени дали си е счупила нещо. Ръката й сграбчи ръкохватката на покривния панел и рязко я завъртя. Капакът шумно пропадна надолу, следван от Стефани, която летеше с главата надолу. Стовари се на пода на кабината и побърза да закрепи капака на мястото му, без да обръща внимание на парещата болка в рамото си.

Стрелбата дойде частица от секундата по-късно. Тя се притисна в затворената двойна врата, използвайки плиткото прикритие на перваза над нея. Куршумите избродираха покрива, засипвайки я с отломки. На панела вдясно от нея се въртяха цифрите на етажите, покрай които се спускаше. Дванадесет, единадесет, десет…

Натисна бутона на деветия етаж и асансьорът с люшкане спря. Вратите изсъскаха и се плъзнаха встрани. Тя се измъкна навън. Стрелбата секна. От шахтата над главата й долетяха гневни викове. Явно преследвачите й бяха наясно, че или е мъртва, или вече е на броени крачки от изхода на сградата. Влезе на пръсти в асансьора миг преди вратите да се затворят. Затаи дъх. Очакваше, че стрелбата всеки момент ще бъде възобновена. Кабината се люшна и потегли.

Чуваше единствено все по-заглъхващия вой на противопожарната аларма, която се беше включила някъде горе, в близост до покрива на сградата. Асансьорът продължаваше пътя си към приземното ниво.

12.

Дъждът беше проливен. Пето авеню блестеше под небето — болезнено наранено като рамото й. Беше се изправила пред същия прозорец, през който веднага след завръщането си преди два часа беше зърнала оранжевото сияние над Сентръл Парк — същото, за което в момента говореха по телевизията.

Развълнуван мъж с буйна руса коса търсеше допълнителни суперлативи за своя коментар, а зад гърба му се виждаше блока със скъпи апартаменти в Сентръл Парк Уест. Камерата хвана в едър план мезонета, от който продължаваха да бълват кълба гъст дим, а под тях смътно се мяркаха алените езици на пламъците, които изскачаха от дупките на прозорците и сякаш се стремяха да близнат каменния корниз над тях. Изоставеното алпийско въже потрепваше на горещото течение като прерязан антенен кабел. Камерата бавно се отдръпна. Зад гърба на репортера се виждаше истинско стълпотворение от пожарни, полицейски коли и линейки, телевизионни екипи и обикновени зяпачи. Околността святкаше и гаснеше в ритъм с въртенето на сините полицейски лампи. Когато носовият монолог на репортера потъна във воя на сирените, режисьорът на предаването превключи на студиото. Облечената в тъмносиньо костюмче водеща беше в компанията на сух възрастен мъж с плетена жилетка, който се оказа експерт по международен тероризъм. Журналистката го попита какво мисли за нападението, а Стефани хвърли поглед към часовника и на лицето й се изписа недоумение. Беше 7:39. Откъде, по дяволите, са успели да открият експерт по международния тероризъм в осем без двайсет сутринта?! Всъщност нищо чудно при този динамичен живот, въздъхна тя.