Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 98

— Звучи чудесно — отговорих лицемерно, като едва се сдържах да не се изсмея.

По-късно обиколих щандовете на конкурентите. Хората грабеха рекламни материали като луди. Чанти, фризбита, плажни хавлии. Спрях пред будката на компания, която произвеждаше въртящи се видеоекрани и устойчиви на всякакъв климат екрани за билбордове. Бях си свалил значката, за да си мислят, че съм просто клиент. Зададох им няколко въпроса за корекцията на цветовете и пикселите. Не се опитвах да ги впечатля, а просто исках да видя докъде е стигнала конкуренцията. Споделиха с мен, че екраните им били използвани на концерти на „Ред Хот Чили Пепърс“, „Металика“ и Стинг.

После се отбих в будката на „Еървю Системс“, които продаваха по летищата монитори за информация за полетите. Бяха най-сериозният ни конкурент за сделката в Атланта, затова исках да видя продукта им. Не бяха голяма компания, затова всичките шефове бяха на щанда и ухажваха потенциалните клиенти. Здрависах се със Стив Бингам, директора им, хубав мъж на около петдесет години със сребристобяла коса, слабо лице и тъмни очи.

После отидох в будката на „Роял Майстер“, по-голяма от нашата и отрупана с телевизори и прожекционни апарати. Младежът, който бе дежурен там, се нахвърли върху мен въодушевено, тъй като реши, че съм потенциален клиент. Връчи ми визитната си картичка и пожела да ми покаже най-добрите им продукти. Напомни ми за самия мен преди около пет години. Поиска визитната ми картичка, но аз се потупах по джоба и го излъгах, че съм забравил картичките си в хотелската стая. Завъртях се, за да изчезна колкото се може по-бързо. Надявах се, че нямаше да ме види в нашата будка, когато той самият започнеше да обикаля.

— Позволете ми да ви представя на вицепрезидента ни по продажбите — спря ме той.

— Благодаря, но бързам за един от семинарите.

— Сигурен ли си? — попита женски глас. — Винаги обичам да поздравявам потенциалните клиенти.

Отначало не я познах. Мишосивата й коса сега бе златиста, изпъстрена с по-светли кичури. И за първи път носеше грим.

— Джоан — ахнах стреснато. — Не очаквах да те видя тук.

— Джейсън — усмихна се Джоан Тюрек и ми протегна ръка. — Не виждам значка. Да не би да си напуснал „Ентроникс“?

— Не… май съм я загубил някъде…

— Заедно с визитните картички — намеси се младежът раздразнено.

— Мислех, че си на работа във „Фудмарк“ — казах на Джоан.

— Това място се отвори неочаквано и не можах да устоя. „Майстер“ търсеха човек, който разбира от визуални системи, и аз реших да приема. Те нямат изискване да си хищник.

Да, напълно логично бе „Роял Майстер“ да назначат Джоан. В битката между мегакорпорациите, в която трябваше да се реши кои от продавачите ще живеят и кои ще загинат, Джоан бе страхотна придобивка. Знаеше къде са слабите места на „Ентроникс“ и как решавахме проблемите си.

— Изглеждаш чудесно — казах искрено.

— Благодарение на Далас — сви рамене тя.

— Значи в момента си еквивалентът на Горди?