Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 96

Майката най-после приключи с преобличането, смачка миризливата пелена и я натъпка в джоба на предната седалка.

Зад мен някои от колегите се смееха шумно като тийнейджъри. Обърнах глава да ги видя. Смееха се на някакъв тип с гръб към мен, а той им показваше нещо в списание. Тревър му махна да се приближи, каза нещо и двамата избухнаха в смях. Мъжът удари Тревър леко по рамото и се обърна. Кърт.

В същия момент и той ме видя и тръгна към мен.

— Заето ли е мястото? — попита.

— Здрасти, Кърт — казах изморено. — Какво правиш тук?

— Върша си работата. Ще охраняваме щанда ни. Имаш ли нещо против да седна?

— Не, разбира се, но някой може да има билет за това място.

— Да, има. Аз — ухили се той и се настани до мен, после се обърна към испанката. — Буенос диас, синьора — поздрави я с чудесен испански акцент.

Тя му отговори нещо и той ми прошепна:

— Кубинка.

После задуши въздуха и долови вонята на пелената.

— Ти ли си отговорен за миризмата? — засмя се, за да разведри обстановката.

Усмихнах се накриво, за да му покажа, че не намирам шегата му за смешна.

— Е, все още ли не искаш помощта ми? — попита той.

Кимнах.

— Дори за информация, която засяга пряко теб?

Поколебах се. Поех си дълбоко дъх. Не можех да го оставя да продължи да действа по този начин. Беше нередно и го знаех прекалено добре. Но съблазънта бе адски голяма.

— Добре — казах накрая. — Какво има?

Той ми подаде кафява папка.

— Какво е това? — попитах.

Кърт заговори тихо:

— Помниш ли идеята си за стадион „Фенуей“?

— За билбордовете?

— Погледни.

Поколебах се за миг, после отворих папката. Беше пълна с разпечатки на имейли, разменени между Горди и Дик Харди, директора на „Ентроникс“ в САЩ.

— Очевидно директорът е бил в Токио за конгреса на шефовете, но сега идва и за „Техком“.

— Той никога не го пропуска.

Зачетох се в имейлите. Горди говореше развълнувано за новата си идея — страхотно нещо, което би могло да промени положението на „Ентроникс“ на световния пазар. Копелето бе използвало дори някои от моите фрази: „Дигитални билбордове“, „Картинните екрани ще поставят «Ентроникс» на картата на индустрията за дигитални табла“.

— Адски вбесяващо — отбелязах.

— Мислех си, че ще реагираш по този начин. Но мръсникът няма да се отърве безнаказано този път.

— За какво говориш?

— Не говоря.

— За какво си мислиш тогава? — повторих притеснено.

— За нищо. Когато си в битка, нямаш време да мислиш. Просто действаш.

— Не — възразих бързо. — Никакви услуги.

Кърт не отговори.

— Говоря сериозно — казах.

Той продължи да мълчи.

— Престани, Кърт. Стига вече. Моля те.

34.

Хотелът беше лъскав „Уестин“, залепен за конгресния център. Всички стаи имаха балкони, с изглед към залива. Бях забравил колко много харесвах Маями, въпреки зверската жега през лятото, и се зачудих защо не живея тук.

Потренирах във фитнеса на хотела и си поръчах обяд от румсървиса. Хапнах, докато пишех имейли и звънях по телефона. Обадих се на Кейт, за да проверя как е, и тя ме успокои, че болките й са изчезнали и се чувства много по-добре.

Трябва да обясня, че „Техком“ е най-голямото шоу в аудио-визуалната промишленост. Двадесет и пет хиляди души от осемдесет страни го посещават всяка година. Всички те са свързани по някакъв начин с въртящата милиарди долари индустрия, претъпкана с компютърните маниаци сред вашите съученици. Най-великото събитие не е страхотният банкет, а демонстрацията на гигантските плазмени телевизори.