Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 99

— Иска ми се да бе само това. Напоследък съм кошмарно заета с планирането на интеграцията.

— Тоест какво ще стане с продавачите ти?

Тя се усмихна.

— По-скоро какво ще стане с вашите продавачи.

— Изглеждаш като котката, изяла сметаната, Джоан — изрецитирах любимата фраза на Кал Тейлър.

— Е, познаваш ме.

— Мислех, че мразиш Далас.

— Шийла е родена и израснала в Остин. А и в Далас не е лошо след изобретяването на климатиците.

— Имат страхотни ресторанти за пържоли.

— Да, ама аз още съм вегетарианка — каза тя, но внезапно усмивката й изчезна. — Чух за Фил Рифкин. Ужасна трагедия.

Кимнах.

— Беше готин тип. Гениален. Малко странен, разбира се, но никога не съм предполагала, че е склонен към самоубийство.

— И аз никога не съм го мислил.

— Странна работа. И адски тъжна.

Отново кимнах.

— Видях изявлението на Дик Харди. Горди е сключил страхотна сделка с магазините на Хари Белкин.

— Това бе новина и за мен — казах. — Мислех, че аз съм сключил сделката, ама кой ли ме слуша?

Джоан се приближи към мен и ме изведе от будката.

— Джейсън, мога ли да ти дам един съвет?

— Разбира се.

— Винаги съм те харесвала. Знаеш го.

Кимнах.

— Изчезвай още сега, докато можеш. Преди ти и приятелите ти от Братството да останете на улицата. Много по-лесно е да търсиш работа, когато имаш такава.

— Не е сигурно, Джоан — възразих кротко.

— Казвам ти го като приятел, Джейсън. Наречи ме плъх, но знам кога един кораб потъва.

Не отговорих, а само я загледах в очите.

— Ще поддържаме връзка — каза тя.

35.

След като шоуто за деня приключи, се отбих в нашата будка, за да видя какви връзки са осъществили момчетата. Фестино бе извадил антибактериалния лосион и търкаше ръцете си ожесточено, за да убие микробите, полепнали по тях от ръкуванията с безброй клиенти. Кърт прибираше оборудването за през нощта.

— Ще дойдеш ли на великата вечеря? — попитах.

— Не бих я пропуснал — отвърна той.

Тръгнах към стаята, за да се изкъпя и преоблека. Пред асансьора се натъкнах на Тревър Алард.

— Какво става, Тревър? — попитах дружелюбно.

Той ме погледна втренчено.

— Интересни неща — отговори. — Винаги е приятно да се видиш със стари приятели.

— С кого се видя?

Асансьорът пристигна и се качихме. Бяхме само двамата.

— С един приятел от „Панасоник“ — каза Тревър.

— Така ли?

— Аха. Та той спомена, че си сключил сделката с Хари Белкин, тъй като цялата доставена партида от телевизори на „Панасоник“ сдала багажа.

Кимнах. Бездруго изпитвах притеснение заради металния ковчег, в който се намирах, но то се замени с друга тревога.

— Странна работа — казах.

— Много странна. И лоша за „Панасоник“. Но чудесна за теб.

— И за „Ентроникс“.

— Разбира се. Велика победа за теб. Страхотен късмет, а?

Свих рамене.

— Хей, човек си гради собствения късмет — повторих думите на Горди.

— Замислих се сериозно — продължи Тревър предпазливо. — Припомних си някои неща. Например „Фиделити“ И моят монитор се скапа, помниш ли?

— Вече говорихме по въпроса, Тревър.

— Да. Загубих сделката с „Фиделити“ заради него. После пък имах неприятности с колата и заради тях загубих „Павилион“. После пък компютърът на Брет сдаде багажа.