Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 100

— Все още ли се занимаваш с тези дивотии?

— С противниците ти се случват доста лоши неща, нали?

Пристигнахме на нашия етаж.

— Няма да зарежа това, Джейсън — предупреди ме той. — Брет и аз ще се поровим надълбоко. Знам, че ти стоиш зад всичко това, и ще изровя истината. Обещавам ти.

36.

Обадих се на Кейт, взех си душ и се преоблякох в костюм и вратовръзка за вечеря. „Ентроникс“ беше ангажирала една от балните зали в хотела. И както винаги, Горди бе запазил темата на вечерята в тайна.

Неговите вечери по време на „Техком“ винаги бяха невероятно екстравагантни. Миналата година темата бе „Чиракът“. Той, разбира се, бе в ролята на Доналд Тръмп. Предходната година пък бе „Оцелелият“. Всички носехме кърпи на главите и бяхме принудени да изядем по купичка „кал“, направена от натрошени шоколадови бисквити и гумени бонбони. Горди вечно произнасяше смахнати речи, кръстоска между наставленията на гуруто по самонахъсване Тони Робинс и репликите на господин Пинк от „Глутница кучета“.

Всички се чудехме какво ли щеше да измисли тази година.

Влязох в залата и забелязах, че бе направена да прилича на боксова арена. По стените прожектираха стари боксови плакати, от онези, пожълтелите от времето и украсени със снимки на боксьорите. Видях плакати на мачовете между Роки Марчиано и Джо Уолкът, между Касиус Клей и Дони Фрийман.

В средата на залата бе разположен истински боксов ринг. Честна дума. Горди сигурно го бе взел под наем някъде в Маями. Стоманена рамка и колони, въжета, дървена стълба към ринга, дори столчета в ъглите. До ринга бе монтиран гонг от черна стомана. Наоколо бяха подредени масите.

Адски тъпа гледка.

Кърт ме видя и се приближи към мен.

— Това сигурно е струвало доста пари, а? — отбеляза.

— Какво става?

— Ще видиш. Горди поиска съвет от мен. Трябва да се чувствам адски поласкан.

— Какъв съвет?

— Ще видиш.

— Къде е Горди?

— Вероятно зад кулисите, където си дава кураж с щедра глътка. Помоли ме да му донеса бутилката с уиски.

Намерих мястото си до маса близо до ринга. Всички от Братството вече седяха около масите, придружени от важни клиенти.

Едва успях да се представя на един тип от „Мрежа подписи“, когато светлините замигаха и два прожектора се насочиха към сините кадифени завеси в предната част на залата. От високоговорителите загърмя мелодията от „Роки“.

Завесите се разтвориха и двама едри мъжаги се понесоха напред, вдигнали високо трон. На него седеше Горди, издокаран в яркочервен боксьорски халат със златни украси и качулка и с червени ръкавици на ръцете. Краката му бяха обути във високи боксьорски гуменки. На трона пишеше „Шампион“ Пред мъжагите вървеше млада хубавица, която хвърляше розови листенца. Горди се хилеше широко и боксираше във въздуха.

Типовете понесоха Горди по пътеката между масите. Чуваха се кикот и шеги.

Мъжете оставиха трона до боксовия ринг и Горди скочи на крака.

— Йо, Ейдриън! — изрева той.

Жената с розовите листенца закачи безжичен микрофон на халата му.

Избухна силен смях. Хората очевидно се кефеха. Все още не можех да повярвам на очите си, но Горди бе прочут с идиотщините си.