Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 86

— Дъг, обещах ти го — казах. — Не ме карай да се моля.

Форсайт се надигна.

— Наистина няма проблеми. Тук съм и тук ще си остана. Добре съм.

Той си тръгна, а аз останах няколко секунди на стола, напълно озадачен. Завъртях се към екрана и видях ново съобщение от Горди: „Веднага!“

Изпратих Форсайт навън и забелязах Тревър Алард да ме гледа мрачно. На екрана на компютъра му се виждаше любимото му порше карера. Зачудих се какво ли знаеше за предложението за работа на Дъг Форсайт и дали самият той не го бе подтиквал да ни напусне. Както и какво знаеше за решението му да остане.

Горди седеше облегнат на стола си, скръстил ръце зад тила си, ухилен като малоумен.

— Какво те забави толкова? — попита той.

— Дъг Форсайт тъкмо дойде в кабинета ми. Остава при нас.

— Така ли? — заядливо изсумтя той. — Чудя се защо.

— Какви ги говориш, Горди?

— Внезапно Форсайт изгубва интерес към „Сони“? Как така?

— Странно е — признах.

— Чудя се каква ли е причината. Какво, за бога, може да накара страхотен продавач като Дъг да откаже предложение за работа, която ще му донесе поне тридесет процента повече от заплатата му тук?

— Може би не е искал да се мести в Ню Джърси?

— Поиска ли от теб да му направиш същото предложение като „Сони“?

— Всъщност не.

— Не мислиш ли, че това е странно?

— Да, така е.

— Поиска ли да видиш предложението на „Сони“?

— Какво искаш да кажеш? Че Дъг си е измислил цялата работа?

— Не. Той не е мошеник.

— Какво тогава?

Горди се облегна на бюрото си и произнесе триумфално:

— Предложението е било оттеглено.

— Оттеглено?

— Да. „Сони“ са се отказали от Дъг.

— Това е невъзможно.

— Не се шегувам. Току-що говорих с едно приятелче от „Сони“. Нещо е станало. Не знам какво точно. Някъде високо в йерархията някой се отказал от Дъг Форсайт. Някъде по-високо от нивото на Крофърд. Днес следобед са оттеглили предложението.

— Защо?

Горди поклати глава.

— Нямам представа. Никой не знае. Нещо е станало. Не знам какво. Но всичко е приключено. Форсайт се връща у дома — засмя се той. — Страшно си падам по такъв край.

В колата на път за вкъщи си спомних как един от служителите от охраната изведе Кал Тейлър от сградата. После се замислих за Фестино и Дъг Форсайт. Зачудих се защо „Сони“ бяха оттеглили предложението си. Не бях чувал за подобно нещо досега.

Генералът, който не спираше да дрънка по уредбата, каза:

— Тигровата акула ражда само едно малко по време на размножителния си период. Защо? Защото в утробата на майката най-голямото акулче изяжда братята и сестрите си. Погледнете и петнистите хиени. Раждат се с напълно пораснали предни зъби и ако две от малките са от един и същи цол, едното убива другото. Златният орел снася две яйца, но често по-силното пиле изяжда брат си през първите няколко седмици след излюпването. Защо? Оцеляват най-силните!

Изключих уредбата.

Докато си стигна у дома, вече се бях поуспокоил. Влязох в къщата тихо. Напоследък Кейт бе започнала да се прибира рано от работа и да подремва следобед в предната всекидневна. Сутрешните й неразположения бяха изчезнали, слава богу, но се изморяваше бързо.