Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 84
Джозеф Файндер
Тъкмо вдигнах телефона, за да звънна на Фестино, когато вратата на кабинета ми се отвори.
Беше той.
27.
— Стедман — започна Фестино. — Кажи ми, че не си застрелял Кал Тейлър преди малко.
— Седни, Рики — поканих го.
— Не мога да повярвам. Мародерите ли са виновни? Екипът по сливането ли те накара да го направиш? Те ли ти заповядаха?
Искаше ми се да му обясня, че идеята не е моя, но щеше да е подло от моя страна. Макар и вярно.
— Седни, Рики — повторих.
Той седна.
— Защо Горди не го направи, а? Смятах, че подобно нещо би му доставило удоволствие.
Не отговорих.
— Трябва да ти кажа като на близък приятел, че не ми харесва това, което се случва с теб. Преминал си към тъмната страна.
— Рики — опитах се да го прекъсна.
Не успях.
— Първо, даваш онова безумно нареждане. Сега пък ставаш палач на Горди. Не е хубаво. Казвам ти го като приятел.
— Рики, млъкни за секунда.
— Значи Тейлър е първият, изпратен да спи с рибите? Кой е следващият? Аз ли?
Вторачих се в него за момент, но не издържах и отместих очи.
— Шегуваш се, нали? Не се гъбаркай с мен, Джейсън.
— Долните тридесет процента си отиват, Рики — казах меко.
Лицето му пребледня. Той поклати глава.
— Кой ще преглежда договорите ти, когато си отида?
— Наистина съжалявам.
— Джейсън, трябва да храня семейство — изхленчи той.
— Знам. Задачата ми наистина ме отвращава.
— Не, не знаеш. „Ентроникс“ плаща здравните осигуровки на семейството ми.
— Няма да те отрежат веднага, Рики. Осигуровките ти ще бъдат внасяни още осемнадесет месеца.
— Трябва да плащам частно училище, Джейсън. Знаеш ли колко струва това? Около тридесет хиляди на година.
— Можеш…
— И не дават финансова помощ. Поне не на хора като мен.
— Там, където живееш, и държавните училища са добри, Рики.
— Не и за дете със синдрома на Даун, Стедман.
Очите му бяха свирепи и влажни.
Няколко секунди не можах да проговоря.
— Нямах представа, Рики — промълвих накрая.
— Твое ли е решението, Джейсън?
— Не, на Горди — отговорих и се почувствах пълен страхливец.
— Значи просто следваш заповеди? Като в Нюрнберг?
— Нещо такова. Ужасно съжалявам. Разбирам, че това е кошмарно.
— Към кого мога да се обърна за помощ? Към Горди ли? Готов съм да говоря с него, ако смяташ, че ще помогне.
— Няма да помогне, Рики. Взел е решение.
— Тогава ти можеш да поговориш с него за мен. Нали? Сега си златното му момче. Ще те послуша.
Замълчах.
— Джейсън, моля те.
Продължих да мълча, но ми се стори, че умирам.
— И точно ти от всички хора! — каза той накрая, като се надигна и тръгна към вратата.
— Рики — повиках го.
Фестино спря, но с гръб към мен и ръка на бравата.
— Ще поговоря с Горди — обещах.
Мелани ме спря пред кабинета на Горди.
— Говори по телефона с Харди — предупреди ме тя.
— Ще дойда по-късно.
Тя хвърли поглед през щорите в кабинета.
— Струва ми се, че вече привършва.
Двамата си поговорихме малко за плановете на мъжа й да купи заедно с партньора си ресторантче за чилийски сандвичи, което бе адски популярно в центъра на Бостън. Не знаех как ще успее да събере парите. Боб работеше за застрахователна компания.