Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 82

Тази вечер играхме с И Ем Си, гигантска компания за складиране на компютри, чийто офис бе в Хопкинтън. Отново спечелихме. Типовете от И Ем Си сигурно бяха дочули, че отборът ни внезапно е станал страхотен, затова дойдоха нахъсани. За съжаление, ние бяхме с един играч по-малко. Дъг Форсайт не се появи, а това не бе добър знак.

По някаква неизвестна причина собствената ми игра се бе подобрила. Вече не се колебаех кога да замахна и се чувствах много по-уверен.

Но няколко пъти Тревър Алард нарочно хвърли топката встрани от мен, сякаш не можеше да ми се има доверие. Веднъж пък я метна, когато не бях готов, и едва не ми отнесе ухото.

След мача двамата с Кърт тръгнахме към паркинга. Тревър седеше в колата си и слушаше с пълна сила песента на Кани Уест „Използвач“. Очевидно не бе съвпадение.

Казах на Кърт, че искам да се прибера направо у дома, ако няма нищо против да ме закара.

— Значи не искаш да пийнеш с момчетата? — попита той.

— Не. Прекалено дълъг ден беше. А и обещах на Кейт да не се бавя. Напоследък не й е приятно да оставам навън до късно.

— Бременните жени изпитват нужда от защита — кимна той. — Примитивен инстинкт. Кейт е готин човек. А е и хубава.

— И моя.

— Нещата при вас добре ли вървят?

— Не се оплаквам.

— Бракът е трудна работа.

Кимнах.

— Важно е да се грижиш за семейството си — отбеляза той. — Ако семейният живот не е наред, всичко останало също страда.

— Така си е.

— Какво стана с Дъг Форсайт тази вечер? Защо го нямаше? — попита Кърт.

— Мисля, че ще го изгубим заради „Сони“.

— Заради нареждането ти?

— Това може да е било последната капка. Горди настоява да се опитам да го задържа. Извих ръцете на Дъг, молих му се, но не се получи. Не мога да направя нищо повече. Очевидно иска да напусне. И не мога да го обвинявам. Не е приятно да работиш за Горди.

— Обзалагам се, че във всяка компания има по някой Горди.

— Дори не искам да си го помисля — отвърнах. — Но не знам. Работил съм само за една компания.

— Слушай, не е моя работа, но не можеш да оставиш Тревър да ти се подиграва.

— Просто си играе.

— Нищо не е само игра — възрази Кърт. — Ако смята, че може да те ебава безнаказано на бейзболното игрище, скоро ще започне да го прави и в службата.

— Не е кой знае какво.

— Не е така — решително каза той. — Това е сериозна работа. И неприятна.

26.

Беше седем и половина сутринта и Горди пиеше третата си гигантска чаша кафе. Прекаленото количество кофеин не му действаше добре. Направо подскачаше и се катереше по стените.

— Време е да поговорим за оценките — каза той. — Трябва да подчертая, че някои от твоите са прекалено завишени. Не забравяй, че и аз познавам тези типове.

Не отговорих. Беше прав. Наистина проявих великодушие в оценките. А и реших да помогна малко на изоставащите като Фестино и Тейлър.

— Време е Фестино и Тейлър да напуснат — реши Горди.

Какъв бе смисълът на тъпите оценки, които тъкмо ме бе накарал да направя? Явно само едно бе важно — количеството продажби.

— На Кал Тейлър му остават две години до пенсия — отвърнах.

— Не е вярно. Пенсионира се преди години, но просто не го сподели с никого.