Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 81

— Ама това не е редно. Гадна история.

— Така е.

— Трябва да направиш нещо по въпроса, човече.

— Нищо не мога да направя. Това е проблемът. Поне до месец съм с вързани ръце — първо трябва да получим стоката от Токио.

— Недей да седиш и да се примиряваш. Направи нещо.

— Какво да направя? Да взема един от фалшивите ти пистолети и да го опра в челото на Назийм?

— Понякога безмълвният, потаен подход е най-добрият. Веднъж в Афганистан открихме военна база близо до Кандахар, където имаше огромен стар руски хеликоптер. Един от местните ни информатори ни каза, че някои от висшите командири на талибаните използвали хеликоптера, за да стигнат до тайните си квартири в пещерите. Реших, че имаме две възможности — или да взривим машината, или да се проявим като хитреци. Затова изчакахме до четири сутринта, когато само един от талибаните бе на пост. Промъкнах се зад гърба му, удуших го с гарота, за да не вдигам шум. После влязохме в базата и намазахме малко ТМК на опашката на хеликоптера и перката. Изобщо не личеше.

— ТМК?

— Течен метален корозив. Помниш ли оная туба сред военните ми трофеи? Доста време я разглеждаше.

— Май да.

— Страхотно нещо. Секретна технология. Смесица от някакъв течен метал, май живак, с нещо друго. Медна пудра или индий, или нещо такова. Намазваш го върху стомана и се получава химическа реакция. Стоманата става чуплива като сухар.

— Страхотно.

— Та талибаните си направиха проверката преди полета, но не забелязаха нищо. А после хеликоптерът се взриви във въздуха. Шестима талибански генерали станаха на кайма. По-умно, отколкото да взривиш празен хеликоптер, нали?

— Какво общо има това с „Ентроникс“?

— Мисълта ми е, че понякога потайните дела решават проблемите. И печелят битката. А не оръжията и бомбите.

— Е, не ми се иска да душиш Фред Назийм. Няма да е добре за имиджа на компанията.

— Забрави за Фред Назийм. Просто казвам, че настъпва момент за подмолни действия.

— Какви например?

— Не знам. Трябва да науча нещо повече. Но съм готов да ти помогна.

Поклатих глава.

— Не правя незаконни неща.

— Ами информацията за Брайън Борк от хотели „Локуд“? Или за Джим Летаски?

Поколебах се.

— Честно казано, чувствам се неловко, че се възползвах.

— А не мислиш ли, че „Панасоник“ постъпват подмолно, като ти измъкват сделката с Хари Белкин изпод носа?

— Да, така е. Но не одобрявам принципа „око за око“. Не искам да съм змия.

— Позволи ми да те попитам нещо. Ако убиеш някого в тъмна уличка, това е убийство, нали? Но ако го направиш на бойното поле, го наричат героизъм. Каква е разликата?

— Съвсем проста — отговорих. — В единия случай става дума за война, а в другия — не.

— Мислех, че бизнесът е война — ухили се Кърт. — Така пише във всички книги, които ми подари. Прочетох ги от кора до кора.

— Фигуративно казано.

— Странно — засмя се той. — Тази част съм я пропуснал.