Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 80

— Мисля, че няма да е лошо да сложите пътека — посъветва ни Кърт.

— Ама аз харесвам дървото — възрази Кейт.

— Ще го виждаш от двете страни на пътеката — обясни й Кърт. — Може да купите пътека от някой от продавачите на ориенталски килими. Имат и хубави подложки. Освен това са напълно безопасни.

— Ами тогава ще сложим и от онези месингови пръчки за пътеки, нали? — извика Кейт доволно.

— Лесна работа — отвърна Кърт.

— Говори за себе си — намесих се. — Нямах представа, че разбираш и от мокети, за бога. Значи можеш да убиваш хора и да ремонтираш, а?

Кърт не обърна внимание на хапливата ми забележка. Или пък не я сметна за хаплива.

— Свалянето на мокета бе лесната част — скромно се засмя той. — След като завърших гимназия, известно време работих за строителна фирма, където, правех какво ли не.

— Би ли могъл да поставиш пътеката? — попита Кейт. — И месинговите пръчки. Ще ти платим, разбира се. Настояваме за това.

— Не се тревожи — успокои я той. — Съпругът ти ми намери работа. Задължен съм му.

— Не си ми задължен — възразих бързо.

— Кърт смята, че сме включили прекалено много неща в разклонителя във всекидневната — съобщи ми Кейт.

— Да, има опасност от пожар — добави той. — Имате нужда от нов контакт. Лесно се инсталира.

— И за електротехник ли ставаш? — засмя се Кейт.

— Няма нужда да си електротехник, за да монтираш нов контакт. Лесна работа.

— Кърт тъкмо смени цялата електрическа инсталация в дома си — казах. — При това дори не притежава къщата.

— Господи — ахна Кейт, като се обърна към него. — Има ли изобщо нещо, което не можеш да правиш?

Кърт шофираше мустанга елегантно и бързо. Бях впечатлен. Повечето шофьори, които не са израснали в Бостън, се плашат от агресивността на типичния бостънски шофьор. Но Кърт, макар да бе от Мичиган, се справяше с движението идеално.

Поседяхме мълчаливо около десетина минути, после Кърт каза:

— Ей, човече, вбесих ли те?

— Да ме вбесиш? Защо?

— Ами у вас. Стори ми се раздразнен, когато се прибра.

— Не — отговорих лаконично.

— Просто се опитвах да помогна с нещо. Имам предвид мокета. Реших, че мога да свърша работата, след като знам как, а ти си зает началник.

— Не се притеснявай — казах бързо. — Адски съм ти благодарен, а и Кейт също. Прав си. Тя е бременна и трябва да внимаваме с подобни неща.

— Добре. Важното е, че всичко между нас е наред.

— Разбира се. Просто имах шибан ден в работата.

Разказах му за идеята си за магазините за коли и как Горди си я бе присвоил. Добавих и че Хари Белкин бе решил да ни замени с „Панасоник“.

— Той е гадна змия — отсъди Кърт.

— Кой? Горди ли?

— И двамата. Но Горди си го знаем. А ако Хари Белкин възнамерява да промени условията на сделката, не би ли трябвало поне да ти даде шанс да опиташ? Все пак идеята е твоя.

— Би трябвало. Но предварително им бях казал, че не мога да доставя стоката за по-малко от два месеца. Това е стандартният срок. „Панасоник“ сигурно са имали излишъци в склада. Нали разбираш, все едно си отишъл да си купуваш кола. Правиш пробен кръг с една, която ти харесва, и направо се влюбваш в нея. А после продавачът ти казва, че можеш да я получиш чак след два месеца. Но ти я искаш днес. Е, типовете от „Панасоник“ сигурно са казали: „Днес е щастливият ви ден. Случайно имаме огромен брой телевизори в склада. Можете да ги получите още днес“.