Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 78

— Здрасти, Фреди — поздравих радушно. — Как си?

— Джейсън — започна той и по гласа му разбрах, че новината не е добра. — Получи се известно усложнение.

— Не се тревожи — уверих го. — Ще оправим работата.

Той замълча за момент.

— Не, разбираш ли… имам лоша новина.

— Давай — казах бързо, макар никак да не ми се искаше да чуя подобно нещо.

— Току-що ме уведомиха, че ще купим телевизорите от „Панасоник“.

— Какво? — извиках стреснато, после добавих спокойно: — Вие дори не водихте преговори с „Панасоник“.

— Страхувам се, че нямам избор. Господин Белкин хареса идеята ти толкова много, че не желае да чака и реши да инсталира телевизорите в три от магазините ни през следващите две седмици.

— Две седмици? Но ние се споразумяхме за три месеца и…

— Да, но „Панасоник“ може да достави техните следващата седмица. Просто нямах избор.

Невъзможно бе да доставим стотици плазмени монитори за месец, камо ли за седмица. „Панасоник“ сигурно имаха застояла стока в склада в Нортийст.

— Но… но идеята беше моя — избъбрих и незабавно си пожелах да не го бях казвал, тъй като прозвуча като сръдня на нацупено десетгодишно хлапе. — Няма ли поне да ми дадете шанс да опитам да ви доставя няколко броя?

— Мисля, че нещата вече са напреднали твърде много — сковано ми отговори той.

— Фреди, трябва да ми дадеш възможност да ти покажа какво мога да направя. Особено като се има предвид, че аз ти предложих идеята.

— Ръцете ми са вързани. Понякога господин Белкин взима решения, без да се консултира с мен. Той е шефът. Знаеш, какво казват: „Шефът може да не е винаги прав, но е винаги шеф“.

— Фреди…

— Съжалявам, Джейсън. Наистина съжалявам.

Отидох при Горди, за да видя дали не може да измисли нещо и да осигури неколкостотин плазмени телевизора.

Мелани си бе отишла у дома, но Горди все още бе в кабинета си. Говореше по телефона. Стоеше прав, загледан в океанските вълни, които се разбиваха на снежнобелия пясък. Странна работа. През прозореца на Мелани се виждаше залязващото слънце, а само на няколко метра встрани бе прекрасният изглед от Карибите. Въображаемият свят на Горди.

Изчаках няколко минути. Горди се обърна и ме забеляза, но не ме удостои с внимание. Засмя се и продължи разговора си. Накрая затвори и влязох при него.

Лицето му сияеше победоносно.

— Уха, Стедман! Страхотно! Беше Харди. Изпрати ми поздравления и дори ми се обади лично. Покани ме да поплавам на яхтата му.

— По какъв случай?

— Откачи от радост, когато му съобщих идеята си за Хари Белкин. Плазмени телевизори в четиридесет и шест автомагазина. Чудесна работа.

Кимнах. Не му благодарих, защото не ми правеше комплимент. Поздравяваше само себе си, защото внезапно идеята бе станала негова.

Горди насочи къс и дебел пръст към мен.

— Ето това Харди нарича добра игра.

— Не схващам.

— Веднага щом Хари Белкин подпише, останалите продавачи на коли в страната ще поискат същото. Господи, гениална идея.

— Гениална.

Искаше ми се да побягна от кабинета му и да се прибера у дома.