Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 59

— Радвам се да ти помогна. Ако имаш нужда от още нещо, просто ми кажи.

Замълчах за момент.

— Прочетох папката, която ми даде — казах накрая. — Информацията ще ми помогне много.

Кърт сви рамене скромно.

— И наистина ценя високо усилията ти да ми я доставиш — продължих. — Не знам как си се сдобил с всичко, но трябва да внимаваш с тези неща. Някои от тях не са законни. И ако хванат някой от двама ни, ще затънем в страхотни неприятности.

Кърт не отговори. Времето се бе затоплило и тениската му бе подгизнала от пот. Моята пък бе все едно извадена от легена.

Помълчахме още една-две минути. Ято гъски плуваше близо до брега на реката. По моста тичаха мъж и жена.

— Ти ме помоли да открия информация за Летаски — каза накрая Кърт.

— Знам. Прав си. Не трябваше да го правя. Просто се чувствам неудобно.

Ново мълчание. По улицата профуча ранобуден шофьор.

— Значи не се интересуваш от новата информация за Джим Летаски? — попита Кърт.

Вторачих се в тротоара. Въздъхнах тежко. Искаше ми се да му откажа, но нямах сили.

Той продължи, без да дочака отговора ми.

— През последните години семейството на Летаски прекарвало почивките си на къмпинг. Уайоминг, Индиана, Мичиган. Но мястото, което Джим и жена му наистина обичат, е Марта Вайнярд. Там изкарали медения си месец. Обичат да се връщат там, но е прекалено далеч от Чикаго.

— Интересно — кимнах.

Марта Вайнярд бе много по-близо до Бостън, отколкото до Чикаго.

— Как… — започнах, но видях изражението на Кърт и замълчах. — Ясно.

Той погледна часовника си.

— Време е да отиваме на работа.

— Ще играеш ли бейзбол довечера?

— Разбира се — отговори той.

19.

Непобедимият продавач на „Нек“ Джим Летаски бе пухкав, кръглолик тип на около тридесет и пет години, с руса коса, подстригана като на францискански монах. Вечно се усмихваше и бе невероятно чаровен. Говореше прямо и делово, а това ми харесваше. Знаеше, че искаме да го назначим, а също и защо, и не криеше факта, че предложението ни не го интересува. Но все пак не бе затръшнал вратата под носа ми, а седеше и закусваше с мен.

Побъбрихме си за бизнеса и отново го поздравих за сделката с „Албъртсън“. Той се усмихна скромно. Поразпитах го за връзките му с „Мрежа подписи“, но Джим отговори уклончиво. После поговорихме за родния му град, Амарило, Тексас.

Когато изпи третото си кафе, Джим каза:

— Джейсън, винаги се радвам да те видя, но позволи ми да говоря открито. „Ентроникс“ не може да си позволи сумите, които печеля.

— Върховните таланти струват пари — отвърнах.

— Не знаеш какво изкарвам.

Опитах се да сдържа усмивката си.

— Заплатата ти е само малка част от това, което сме готови да ти предложим.

Той се засмя.

— Не прекалено малка част, надявам се.

Съобщих му предложението ни. Беше точно двадесет и пет процента повече от парите, които изкарваше в „Нек“. При това от него не се изискваше да си съдира задника от работа. Знаех от оплакванията до шефа му — досието на Кърт съдържаше дори някои от личните имейли на Летаски, — че се опитваше да ограничи командировките си, за да прекарва повече време с децата си.