Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 42

— Здрасти — каза Кърт.

— Какво става? — попитах, доволен, че съм се отървал от Крейг поне за малко.

— Прекъснах ли ти вечерята?

— Не — излъгах бързо.

— Благодаря ти, че си говорил с шефа на охраната ви за мен. Попълних молбата и му я пратих по електронната поща и той ми се обади. Иска да се видим утре следобед.

— Чудесно — зарадвах се. — Сигурно наистина се интересува от теб.

— Или е отчаян поради липсата на квалифицирани кандидати. Хей, ако утре сутрин имаш няколко свободни минути, бих искал да ти звънна, за да ми обясниш как стоят нещата в „Ентроникс“. Обичам да съм подготвен.

— Какво ще кажеш да ти обясня още сега? — предложих великодушно.

12.

Срещнахме се в едно ресторантче на площад „Харвард“, наречено „Кухнята на Чарли“, където правеха невероятни чийзбургери. Не бях ял много на вечеря — Крейг успешно уби апетита ми, а и Кейт бе прегорила пържолите. Явно бе изпила прекалено много мартинита. Отначало не изглеждаше особено щастлива, че зарязвам вечерята й, но й обясних, че в службата е настъпила криза. Това изглежда я успокои. Всъщност, дори доби леко облекчен вид, защото усещаше, че вечерята може да се провали.

Отначало не го познах, тъй като козята брадичка и дългите кичури коса бяха изчезнали. Изпъстрената му със сребристи нишки коса бе подстригана късо, но не по войнишки, а доста стилно. Установих, че Кърт е хубав мъж, а в момента приличаше на преуспяващ бизнесмен, макар и облечен в джинси и фланелка.

Той си поръча обичайната вода с лед. Обясни ми, че когато бил в Ирак и Афганистан, прясната, чиста и студена вода била лукс. А ако човек пиел местната вода, можел да получи разстройство за цяла седмица. И сега пиеше вода винаги когато можеше.

Каза ми, че вече бил вечерял. Когато порцията ми пристигна — двоен чийзбургер с планина от пържени картофи и огромна халба ледена бира. Кърт я огледа и се намръщи.

— Не трябва да ядеш тези гадости.

— Приказваш като жена ми.

— Не ме разбирай погрешно, но няма да е лошо да свалиш няколко килограма. Ще се почувстваш по-добре.

И той ли, за бога?

— Чувствам си се съвсем добре.

— Не спортуваш, нали?

— Кой има време?

— Човек си намира време.

— Намирам си време да спя до късно.

— Трябва да те заведа на фитнес. Ще започнеш с леки упражнения и тежести. Членуваш ли в някой фитнес клуб?

— Да — отговорих. — Плащам сто долара месечно за членство в корпоративния фитнес, но смятам, че това не ме задължава да го посещавам.

— Сигурно е едно от онези лъскави местенца с минерална вода и плодови сокове, нали?

— Тъй като никога не съм го посещавал, нямам представа.

— Трябва да те заведа в истински фитнес — там, където аз ходя.

— Разбира се — съгласих се с надеждата, че по-късно ще забрави за обещанието си, макар да изглеждаше от хората, които никога не забравят нищо.

Хвърлих тъжен поглед на бирата, после викнах келнера и си поръчах диетична кола.

— Още ли караш кола под наем? — попита ме Кърт.

— Да.

— Кога ще е готова твоята?

— Мисля, че в средата на следващата седмица.

— Това е прекалено дълго. Ще им звънна.