Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 40

— Внимавай — предупреди ме Кейт, като ми подаде питието. — Всяка чаша е сто долара.

— О, лесно можем да купим нови — успокои я Крейг.

— Забеляза ли брошката на Сузи? — попита ме Кейт.

Бях видял огромно и грозно, крещящо бижу върху блузата на Сузи, но бях решил да не я притеснявам с коментара си.

— Морска звезда ли е? — попитах.

— Харесва ли ти?

Да, златна морска звезда, обсипана с рубини и сапфири. Вероятно струваше цяло състояние. Никога не съм разбирал защо жените толкова си падат по брошки, но тази биеше всички рекорди по грозота.

— Сузи, наистина е великолепна — възхити се Кейт. — Откъде е?

— Крейг ми я подари. „Тифани“ или „Хари Уинстън“.

— „Тифани“ — намеси се Крейг. — Веднага щом я видях, реших, че е абсолютно подходяща за Сузи, затова побързах да я купя.

— Аз лично никога не бих похарчила толкова пари за едно бижу — скромно каза Сузи. — При това дори не беше годишнината ни или рожденият ми ден. Нито пък друг специален случай.

— Всеки ден с теб е специален — усмихна се Крейг и прегърна жена си, която го целуна нежно.

Стори ми се, че ще повърна.

Не можех да изтърпя повече лигавщини, затова попитах бързо:

— Какво говорехте за цимент?

— Сузи и Крейг ни съветват да подновим плотовете в кухнята — обясни ми Кейт.

— Ние тъкмо се отървахме от гранитните плотове във вилата в Марин, след като ходихме на гости на Стивън — каза Крейг.

Този път не попитах дали имаше предвид Стивън Спилбърг или Стивън Сигал.

— Да бе, винаги съм искал кухнята ми да изглежда като комуналната на работник в Източен Берлин — изсумтях презрително.

Крейг ми се усмихна с блестящите си бели корони и ме изгледа снизходително, сякаш бях нещастно хлапе от Армията на спасението.

— Как е корпоративният свят? — попита ме той.

— Добре е — кимнах. — Откачена работа понякога, но върви.

— Хей, шефът ти, Дик Харди, ме покани на конгреса на „Ентроникс“ в Пебъл Бийч миналата година. Готин тип. Играх голф с Тайгър Уудс, страхотна работа.

Схванах намека. Беше приятел на президента на компанията ми, когото никога дори не бях виждал, и се сприятеляваше със знаменитости, защото и самият той беше знаменитост. Не можех да си представя Крейг на игрището за голф.

— Чудесно — казах лаконично.

— Мога да поговоря с Дик за теб — великодушно ми предложи Крейг.

— Не си губи времето. Той дори не знае за съществуването ми.

— Няма проблеми. Просто ще го помоля да се погрижи за теб.

— Благодаря, Крейг, но не искам.

— Работиш здраво, човече. Наистина ти се възхищавам за това. Аз получавам купища пари за нещо, което за мен е само игра, а ти се трудиш неуморно. Нали така, Кейт?

— Така е — потвърди тя.

— Не смятам, че бих могъл да издържа на напрежението ти — продължи Крейг. — С доста неща ти се налага да се примиряваш, нали?

— Нямаш представа — отвърнах многозначително.

Не можех да изтърпя повече, затова им казах, че отивам да сваля работните дрехи. Вместо това потърсих Итън. Открих го в малката спалня за гости на горния етаж, която след време щяхме да превърнем в стая за бебето. Лежеше по корем на мокета и четеше някаква книга.