Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 41
Джозеф Файндер
— Здрасти, чичо Джейсън — поздрави ме той.
Итън фъфлеше леко, нещо, заради което съучениците му със сигурност го подиграваха, и носеше очила на всичкото отгоре.
— Здрасти, приятел — казах, като се настаних до него и му подадох книгата. — Май нямаш нужда от друга книга, а?
— Благодаря — надигна се той и съдра опаковката. — О, тази е жестока.
— Вече я имаш, така ли?
Той кимна сериозно.
— Според мен е най-хубавата книга от серията.
— Колебаех се между нея и една за затвора „Тауър“ в Лондон.
— Направил си чудесен избор. Бездруго се нуждаех от екземпляр за вилата в Марин.
— Добре. Но още не съм наясно защо ацтеките толкова са си падали по човешките жертвоприношения.
— Доста е сложно.
— Обзалагам се, че можеш да ми обясниш.
— Ами… правили са го, за да поддържат равновесието във вселената. Вярвали са, че в човешката кръв има някакъв дух. Най-вече в сърцето. И трябвало непрестанно да правиш дарения на боговете, защото в противен случай вселената щяла да спре да съществува.
— Разбирам. Има логика.
— И когато нещата особено се влошавали, правели все повече жертвоприношения.
— Аха, така става и в моята работа.
Итън наклони глава любопитно.
— Наистина ли?
— Нещо такова.
— Ацтеките одирали хората, готвели ги и ги ядели.
— Е, ние не правим същото.
— Искаш ли да видиш илюстрация на стола с шиповете?
— Разбира се — отговорих. — Но май трябва да слезем долу да вечеряме.
Итън поклати бавно глава.
— Не е задължително. Можем да ги помолим да ни донесат вечерята тук. Аз обикновено правя така.
— Хайде, ела — подканих го. — И двамата ще слезем долу. Ще си правим компания.
— Предпочитам да остана тук — възрази той.
Възрастните бяха минали на червено вино, бордо, донесено от Крейг. Бях сигурен, че е безумно скъпо, макар да имаше вкус на мръсни гуменки. Усетих уханието на пържолите. Сузи говореше за телевизионна звезда, която била в клиника за наркомани от няколко седмици, но Крейг я прекъсна, за да ме попита:
— Не можа да издържиш повече мъчения, а?
— Итън е страхотен — отвърнах. — Разказа ми, че когато ацтеките си имали сериозни проблеми, правели все повече човешки жертвоприношения.
— Е, той е в състояние да те проглуши от приказки — отсъди Крейг. — Надявам се, не те е обезкуражил да имаш собствени деца. Не всички стават като Итън.
— Той е страхотно хлапе.
— И ние го обичаме до смърт — отговори Крейг тържествено. — Е, искам да чуя за работата ти. Сериозно говоря.
— Досадна история. Не виждаме никакви знаменитости.
— Искам да чуя всичко — настоя той. — Трябва да знам какъв е животът на обикновените хора, тъй като пиша за тях. Смятам разговора с теб за проучване.
Изгледах го развеселено и започнах да обмислям няколко саркастични отговора, но мобифонът ми звънна. Бях забравил, че е все още закачен на колана ми.
— Ето — извика Крейг. — Сигурно ти се обаждат от службата, нали? — погледна той жена си, а после и Кейт. — Шефът му се обажда. Нещо трябва да бъде направено точно в този момент. Господи, адски вълнуващо е как размахват камшика в корпоративния свят.
Станах и влязох във всекидневната, за да отговоря.