Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 159
Джозеф Файндер
— Той държеше корозива в апартамента си — казах. — Виждал съм го. Просто трябва да претърсите апартамента му.
— Ще се върнем на това — увери ме Кениън. — Казах ви и преди, освен ако не се съгласите да станете информатор, няма как да посочим причина за обиск. Ако имаше някакъв друг начин… Той някога давал ли ви е ключ от апартамента си?
— Не, разбира се.
— Предполагам, че не би ви поканил там.
— Не и след милион години.
— Тогава как, по дяволите, можете да докажете, че разполага с корозива?
— Как аз мога да докажа?
— Това може да е единственото разрешение на проблема. Точно както лично се сдобихте с метала.
— Може пък и да има друг начин — замислих се.
Имаше, разбира се. Греъм Рънкел работеше по въпроса.
— Какъв например?
— Ще трябва да ви обясня по-късно.
57.
Кърт ме поздрави с махане на ръка отдалеч и приятелска усмивка. Усмихнах му се в отговор и казах:
— Здрасти.
Той вече стоеше на игрището и загряваше. Съперниците ни от „Беър Стърнс“ проверяваха бухалките ни. Слухът се беше разнесъл. Очевидно не осъзнаваха, че с изключение на Кърт, никой от отбора на „Ентроникс“ не бе достатъчно добър дори и с подправена бухалка. Но скоро щяха да разберат. Фестино се консултираше с момчетата.
Мобифонът ми звънна. Знаех кой е, затова се отдалечих, преди да отговоря.
— Вътре съм — съобщи ми Греъм.
— В къщата ли?
— Чу ме.
Беше проникнал с взлом в къщата на Кърт в Холистън. Представих си спретнатия дом и идеално оправените легла.
— Имаше ли проблеми? — попитах.
— Вратите бяха двойно заключени, но вратата на гаража — не. Винаги вратите на гаражите са слабите места на една къща. Лесно е да ги отвориш.
— Нямаше ли аларма?
— В къща под наем? Не очаквах да има. Но съм сигурен, че противопожарната аларма е добра. Хазаите внимават за такива неща.
— Знаеш ли къде да търсиш?
— Да, каза ми. Спалнята за гости до всекидневната, нали?
— Точно така.
— Пука ли ти какво ще използвам, за да накарам противопожарната аларма да запищи? Например цигарка с трева.
Кърт отново ми махаше, а също и Фестино.
— Хайде, Тигре — извика Фестино. — Работният ден приключи. Мачът започва.
Вдигнах ръка.
След като Греъм намереше скритото съкровище на Кърт, състоящо се от крадени оръжия и експлозиви, щеше да остави вратата на стаята отворена. Така че, когато пожарникарите пристигнеха заради алармата, щяха да открият оръжията и да повикат полицията. В ерата на тероризма това определено си беше престъпление.
И тогава щяхме да заковем Кърт. Нямаше да имаме нужда от заповед за обиск, а всичко щеше да си е напълно законно.
— Намери ли ги? — попитах.
— Не — отговори Греъм.
— Какво искаш да кажеш?
— Тук няма абсолютно нищо.
— Добре. Ако гледаш към камината във всекидневната, вратата се пада отдясно. Единствената на онази стена.
— Там съм. Виждам за коя врата говориш. Но тук няма съкровище.
— Там е — изстенах отчаяно.
Кърт тръгна към мен и сниших глас.
— Виждал съм го.
— В стаята съм — повтори Греъм. — Има само едно легло и нищо върху него. Може би мирише леко на барут. Сякаш е имало нещо, но вече го няма.