Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 137

— Какво означава това? — ядосах се.

— Не сме приключили с вас.

— Не сте приключили с мен? Какво става тук? Да не се намираме в Източен Берлин?

— Господине, ако не снишите тона си, ще ви арестувам.

— Дори да ме арестувате, трябва да ми позволите едно обаждане.

— Ако искате да ви арестуваме, с удоволствие ще го уредя.

Той се изправи и излезе навън, като затвори вратата след себе си. Чух изщракването на ключалката. Пред стаята стоеше тип от Националната гвардия, с войнишка подстрижка и камуфлажни дрехи. Какво, по дяволите, ставаше?

Минаха около двадесетина минути. Определено бях изпуснал полета. Зачудих се дали някоя от другите авиолинии имаше полет, който щеше да ме отведе в Калифорния преди единадесет часа. Може би пък щях да успея да шофирам бързо от летището и да стигна до Санта Клара навреме. Или поне с малко закъснение.

Непрестанно си гледах часовника. След още около двадесет минути двама бостънски полицаи — мъж и жена — влязоха в стаята, показаха ми значките си и помолиха да видят билета и бордната ми карта.

— Какъв е проблемът, офицери? — попитах.

На външен вид изглеждах спокоен и дружелюбен. Но ми се искаше да ги одера живи.

— За къде пътувате, господин Стедман? — попита мъжът.

— Санта Клара. Тъкмо обясних всичко на типа от охраната.

— Еднодневно пътуване до Калифорния? — зачуди се жената.

— Жена ми е бременна — отговорих. — Исках да се прибера бързо у дома, за да не седи сама. Принудена е да лежи почти през цялото време. Бременността й е рискова.

Искаше ми се да ги попитам дали най-после са загрели. Началник в голяма корпорация, семеен човек, бременна съпруга. Не точно типичният терорист от „Ал Кайда“.

— Господин Стедман — каза жената, — в куфара ви открихме следи от пластичен експлозив C4.

— Какво? Очевидно има някаква грешка. Машината ви не е наред.

— Не, господине — възрази ченгето. — Взехме проби, които потвърдиха наличието на експлозив. Следи от него имаше и по папката ви.

— Никога в живота си не съм докосвал C4 — отвърнах вбесено. — Няма да е зле да проверите машините си.

— Не са наши — отбеляза жената.

— Добре. Е, аз съм старши вицепрезидент в голяма корпорация. Летя до Санта Клара за среща с председателя на борда. Или поне такова беше намерението ми. Можете да проверите историята ми. Просто телефонно обаждане и веднага ще се уверите. Защо не го направим веднага?

Ченгетата останаха неподвижни с каменни лица.

— Всички знаем, че има някаква грешка. Чел съм как машини за три милиона долара могат да предизвикат фалшива тревога заради частици от препарати за химическо чистене, крем за ръце или тор.

— Носите ли тор със себе си?

— Презентацията ми брои ли се за тор? — пошегувах се.

Жената се вторачи мрачно в мен.

— Е, все пак разбирате какво искам да кажа. Машините правят грешки. Не може ли просто да действаме разумно? Имате името, адреса ми и телефона ми. Ако се нуждаете да се свържете с мен, знаете къде живея. Притежавам къща в Кеймбридж. С бременна жена и ипотека.

— Благодаря ви, господине — каза ченгето с вид на човек, приключващ разпита.