Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 128

Подкарах към службата, потънал в мисли.

Когато стигнах дотам, отворих интернета и влязох в страницата на щатската полиция в Масачузетс. Видях опасен на вид тип в полицейска униформа, който очевидно бе шефът на полицията. Вдясно имаше колонка „Новини“. Първият ред гласеше: „Фатална катастрофа в Уолтам“. Кликнах и се появи статията. „Щатската полиция се явява на фатална катастрофа в Уолтам“.

Видях имената на Тревър и Глийсън. Прочетох фрази като: „загинали на място в катастрофата“ и „пътуващи на север по магистрала 95 в Уолтам“.

Статията гласеше:

Предварителната информация, събрана при разследването, проведено от щатски полицай Шон Макафи, сочи, че порше карера, модел 2005, изскочило от пътя, ударило се в парапета и се преобърнало. Колата била изтеглена с влекач на фирмата за пътна помощ „Джей енд Ей“. Причината за катастрофата се разследва в момента с помощта на отдела за анализ на катастрофите. Смята се, че скоростта е основен фактор за инцидента. Засега не разполагаме с допълнителна информация за пред обществеността. Моля, не се свързвайте директно с отдела.

Господи, в наши дни всички си имаха сайтове в интернет. Изненадах се, че новината вече бе публично известна. Сигурно нямаше да е трудно да открия телефона на полицай Шон Макафи, ако звъннех в щатската полиция.

А после какво? Не разполагах с нищо, само с подозрения. Можех ли да се свържа с полицай Макафи и да му съобщя, че според мен моят колега и приятел Кърт Семко е направил нещо на поршето, за да причини катастрофата? Щеше да ме попита защо мисля така и поради каква причина подозирам господин Семко.

Не, да се обаждам, щеше да е адски тъпо от моя страна. Ченгетата разследваха в момента. Може би щяха да открият нещо, което да им подскаже какво наистина бе станало. Но докато не разполагах със сигурно доказателство, нямаше смисъл да рискувам.

Не знаех как щеше да постъпи Кърт, ако дочуеше, че съм споделил подозренията си с ченгетата, но можех да съобразя, че нямаше да ми се отрази добре.

Ала все пак трябваше да направя нещо. Най-после разумът ми се завърна. Беше ми нужно адски дълго време да установя, че Кърт е опасен и извън контрол, и че трябва да го спра. Беше ми помогнал много. Може би дори не знаех за някои от нещата, с които ми бе помогнал. И мълчаливо бях приел помощта му, макар да бях наясно, че постъпките му са нередни.

Но пък амбицията си има граници. Да, бях прекрачил границата, но сега исках да постъпя правилно.

Ала какво да направя?

47.

Момчетата започнаха да се събират в кабинета ми около девет. Първи се появи Летаски, после Фестино и Форсайт, накрая се струпа малка тълпа. Независимо дали харесваха Тревър Алард и Брет Глийсън, бяха работили дълги години с тях, бяха ги виждали всеки ден, бяха си бъбрили в стаята за почивка, бяха си говорили за спорт, жени, коли и работа. И сега всички бяха в шок.