Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 127

— Отричаш ли? — извиках.

— Ще се успокоиш ли най-после? И говори по-тихо. Престани с тези дивотии. Не обичам да ме обвиняват в нещо, което не съм направил. Не ми пука дали си разстроен или не. Ще трябва да се стегнеш. Успокой се. Не бива да ми говориш по този начин. Не ми харесва.

Изгледах го безмълвно, не знаех какво да кажа.

— Приятелите не ми говорят така — продължи той с опасен поглед в очите. — А определено не искаш да ми станеш враг. Повярвай ми. Не искаш да съм ти враг.

После се завъртя бавно и без да каже и дума, излезе от къщата.

46.

Дали трябваше да споделя всичко с Кейт още тогава?

Вероятно да. Но знаех, че ще се разстрои ужасно, ако й съобщя подозренията си.

Никой от нас не искаше да излага бременността й на риск. Може би вече бе достатъчно напреднала, за да не изгуби бебето заради стреса, но не бях готов да рискувам.

Кърт, разбира се, беше отрекъл. Но аз знаех.

В някой момент щеше да се наложи да разкажа на Кейт. Или тя просто щеше да разбере. Но исках първо да се стегна и да й обясня всичко по подходящ начин. Спокойно и логично. След като обмисля проблема. Трябваше да говоря като човек, който контролира положението и е добър защитник на дома си.

— Ти ли повръщаше? — попита тя.

— Да.

— Мислиш ли, че храната е била развалена? — попита Сузи. — Стори ми се, че пилето има странен вкус.

— Не, храната си е съвсем наред. Просто нерви.

— Стрес — отбеляза Сузи. — Крейг повръща всеки път, когато трябва да представи новия си проект пред директорите на телевизията.

— Така ли?

Искаше ми се Сузи да се оттегли.

— Къде е Кърт? — попита Кейт.

— Трябваше да си ходи.

— Да не сте се скарали? Стори ми се, че чувам разправия.

— Нищо особено. Да, поскарахме се заради нещо в работата. Нищо важно. Да прибера ли храната?

— Джейсън, изглеждаш адски разстроен. Какво е станало? Кой се обади по телефона?

— Наистина не е важно — настоях упорито.

— Добре. Тъкмо звъннах на Мари и й съобщих за галерията. И знаеш ли какво ми отговори? Беше на креолски и не помня как точно звучеше, но означаваше: „Помни дъжда, който накара царевицата ти да расте“. Това бе начинът, по който тя искаше да каже, че дължи всичко на мен. Не е ли мило?

— Гордея се с теб, бебчо. Постъпи чудесно.

— Не изглеждаш добре, Джейсън. Сигурен ли си, че всичко е наред?

— Всичко е наред — излъгах бързо.

Едва успях да задремя. Събудих се в пет сутринта, както обикновено. Тялото ми бе обучено да грабне чаша кафе и да се отправи към фитнеса на Кърт. Но след като се измъкнах тихо от леглото, си припомних всичко.

Направих си кафе и проверих пощата си. После написах имейл до всички в службата, за да им съобщя ужасната новина. Зачудих се какво да напиша — „тъжна“ или „трагична“ новина? Накрая се спрях на следното: „Тъжното ми задължение тази сутрин е да ви уведомя за трагичната смърт на Тревър Алард и Брет Глийсън…“

Към шест часа излязох навън, за да взема „Хералд“ и „Глоуб“ от терасата. Прегледах ги набързо, но не открих нищо за катастрофата. „Хералд“ си падаше страхотно по такива новини: двама млади мъже, водещи служители в една от най-големите корпорации в света. Порше, изскочило от пътя. И двамата пътници убити. Но очевидно новината още не бе стигнала до вестника.