Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 116

Отговорих бързо: „Все още работя по въпроса. Не съм настроен оптимистично“.

Летаски тръгна към вратата, но спря за момент.

— Слушай, Тревър ме покани да играя баскетбол с него в четвъртък вечер. Ако Гейл ме пусне, вероятно ще го направя.

— Добре.

— Просто исках да знаеш. Не взимам страна или нещо подобно.

— Страна? Тревър е просто мой помощник. Не сме врагове.

— Добре — кимна Летаски. — Но нали знаеш… е, вероятно не трябва да говоря по въпроса, тъй като съм нов тук, но някой казвал ли ти е някога, че Тревър говори против теб?

— Съжалявам да чуя подобно нещо.

— Понякога твърди, че си безмилостен и постъпваш нечестно със съперниците си.

Поклатих глава и се усмихнах тъжно.

— Мислех си, че трябва да знаеш — добави Летаски.

— Е, съжалявам за Тревър. Но ти благодаря, че ми каза.

След като Летаски си тръгна, се вторачих в сайта на летището в Атланта, после вдигнах телефона и се обадих на Кърт.

— Имам нужда от помощта ти — казах.

Мили Боже, помислих си. Пак ще оплескам нещата.

— За последен път — добавих.

43.

Вечерта лекарите ни съобщиха, че Кейт е достатъчно добре, за да се прибере у дома на следващата сутрин. Това бе чудесно и за мен — бях невероятно схванат след няколкото нощи на мекото канапе в болничната стая. Предложих й да наема медицинска сестра, която да се грижи за нея у дома, тъй като не трябваше да става от леглото, но Кейт заяви, че говоря глупости и не се нуждаела от помощ.

Изгледа ме с крайчеца на окото си и добави:

— Сузи иска да дойде на гости. Да се увери, че съм добре.

Кимнах.

— Чудесно. Не искам да си сама.

— Тя ще долети от Нантъкет.

Както винаги, Крейг и Сузи бяха наели луксозна вила в Нантъкет за август и септември.

— Ще се радвам да видя Сузи и Итън отново — казах. — Но не и Крейг.

Господи, нямаше ли законен лимит на броя пъти, в които трябваше да виждам Крейг?

— Крейг няма да дойде. Върнал се в Ел Ей. Сузи ще доведе само Итън. А за него ще е хубаво да прекара известно време с теб.

— За Итън ще е хубаво да го вземат от родителите му и да го настанят в сиропиталище.

— Джейсън!

— Както и да е, няма да имам много време да се мотая с него.

— Знам.

— Е, радвам се, че Сузи ще ни посети.

Без Крейг!

Кърт ми звънна на мобифона тъкмо когато се унасях.

— Колко дълго продължава търговското шоу? — попита той.

— Онова в Бейсайд?

— Точно то. Онова, на което ще присъстват и приятелите ти от Атланта.

— Още два дни. Защо?

— Натъкнах се на нещо интересно. Поисках услуга от един приятел от специалните части в Мариета, Джорджия, който познава доста хора в Атланта.

— Какво е интересното?

— Ще поговорим утре сутрин, когато вече ще разполагам с нещо по-солидно.

На сутринта прегледаха Кейт на видеозон, за да се уверят, че всичко е наред. Сестрата ни попита дали искаме да знаем пола на бебето. Кейт бързо отказа. Съобщиха ни, че ще ни изпратят резултатите от прегледа, без да споменават пола.

Изписаха Кейт от болницата и една от сестрите я докара до главния вход в инвалидна количка. Закарах я у дома. Пропуснах сутрешната си тренировка и прекарах няколко часа в ролята на добър съпруг. Настаних Кейт удобно в леглото и поставих подлога до нея, за да не й се налага да става до тоалетната. Уверих се, че телефонът и дистанционното са на нощното шкафче, после включих лаптопа й и го сложих на моята страна на леглото. Струпах и купчина книги до него. За Коледа й бях подарил няколко руски романа: „Ана Каренина“, „Братя Карамазови“, „Престъпление и наказание“. Аз лично бих предпочел да получа чорапи за Коледа, но Кейт бе адски щастлива. Често казваше, че искала да има достатъчно време, за да изчете всички романи на Достоевски. Е, сега имаше възможност да го направи. Тя грабна „Братя Карамазови“ и потъна в нея.