Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 105

Поколебах се, но само за секунда.

— Не — отговорих твърдо. — Не искам.

— Ами приятелчето ти Тревър?

Поклатих глава. Изкушавах се да споделя с него подозренията на Тревър, но реших да не го правя.

— Не — повторих. — Не искам повече такива неща.

Усмивката му се изкриви.

— Ти си шефът.

Дик Харди ме проверяваше често, по телефона или с имейли. Чувствах се като тийнейджър, току-що взел шофьорска книжка и ключовете от колата на баща си, която татето всяка вечер проверява да не е ударена. Харди искаше да се увери, че ще успеем да изпълним плана си за третото тримесечие, да узнае какво става с всяка голяма сделка. Искаше да е сигурен, че притискам момчетата здраво.

— Не можеш да ги оставиш на мира дори за секунда — повтори ми той няколко пъти. — Всичко зависи от успехите им. Всичко.

Обясних му, че разбирам. Казах му, че ценя доверието му в мен и няма да го разочаровам.

Не бях сигурен дали аз самият си вярвах.

Стоях пред писоара, когато Тревър влезе в тоалетната. Кимна ми и отиде в другия край. Чакаше да го заговоря, а пък аз изчаквах него. Вече му бях пряк началник.

Нямах нищо против да се държа цивилизовано, но не възнамерявах да прекалявам. Той трябваше да се примири с положението.

Свърших и отидох до мивката, за да си измия ръцете. След като се избърсах с хартиената кърпа, Тревър заговори.

— Как вървят нещата, Джейсън?

— Всичко е наред, Тревър — отговорих. — А при теб?

— Чудесно.

Вече бях Джейсън, а не Стедман. Е, все пак бе някакво начало.

Тревър си изми ръцете и се обърна към мен. Заговори бързо и тихо:

— Брет Глийсън отиде при охраната да поиска записите от нощта и деня преди компютърът му да сдаде багажа. Познай какво е станало с тях.

— Защо все още говорим за това? — попитах.

— Изчезнали са, Джейсън. Изтрити са.

Свих рамене.

— Не знам абсолютно нищо по въпроса.

— Искаш ли да отгатнеш кой е последният човек, който е имал достъп до файловете? Според теб, чие име е записано в дневника?

Не отговорих.

— Един тип от охраната на име Кърт Семко. Любимият ни бейзболист. Шибаното ти приятелче.

Свих рамене и поклатих глава.

— И знаеш ли какво си мисля? — продължи Тревър. — Мисля си, че се възползваш от възможностите на охраната, за да отмъщаваш на хора, които не харесваш. И този тип върши мръсната ти работа, Джейсън.

— Глупости. Мисля, че Кърт дори не работеше тук, когато компютърът на Брет се скапа. А пък аз самият нямам ни най-малка представа как да изтрия всички файлове от компютъра. Дрънкаш дивотии.

— Да бе, обзалагам се, че е било адски трудно да вкараш Кърт тук, преди да си получи служебната значка. Ако мислиш, че можеш да използваш корпоративната охрана за гнусните си цели, значи си ужасно тъп.

— Това е абсурдно.

— Много от момчетата те харесват. Падат си по лицемерните ти преструвки. Но аз те чета като отворена книга. Два дни поред колата ми се развали и това ми струва сделката с „Павилион“. Да не мислиш, че не съм се поровил в тази история? Обадих се да им се извиня. И знаеш ли какво ми съобщиха?