Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 103

А началниците в Токио бяха невероятно засрамени и вбесени. Досега се бяха съгласявали да си затварят очите за расизма на Горди, тъй като той се опитваше да го прикрива, но след като започна да го проявява на обществени места, трябваше да бъде усмъртен.

Мениджърът по връзки с обществеността в Санта Клара даде прес изявление, в което оповести, че „Горди напуска «Ентроникс» по семейни причини“. Получих безброй поздравления и имейли от приятели, с които не се бях чувал от години. Вероятно се надяваха да ги уредя в „Ентроникс“, тъй като не знаеха, че скоро всички ние можехме да останем без работа. Джоан Тюрек ми изпрати адски мило писмо, в което добавяше зловещо: „Пожелавам ти най-вече късмет. Ще имаш нужда от него“.

Второто, което направих, бе да звънна на Йоши Танака и да го уведомя, че нещата отсега нататък ще бъдат различни. За разлика от предшественика си, аз исках да работя с него. Исках да чувам мнението му, да знам какво мисли, да знам какви са настроенията в Токио. Говорех му бавно, използвайки простички думи.

Няма да кажа, че Йоши ми се усмихна — очевидно лицевите му мускули нямаха тази способност, но кимна тържествено и ми благодари. Мисля, че разбра какво му казах, макар да не бях съвсем сигурен.

Третото бе да помоля Дик Харди да се отбие в Бостън на път от Ню Йорк към Санта Клара. Събрах момчетата в най-голямата конферентна зала, за да се запознаят с Тузаря, и ги въодушевих с речта си. Казах им, че вратата ми е винаги отворена за тях и трябва да се чувстват свободни да идват при мен с проблемите си. Уверих ги, че очаквам от тях само най-доброто. Обещах им, че когато нещо не е наред, няма да ги ругая, а ще се опитвам да помогна. Зарадвах ги с малко повишение на премиите. Тази ми реч бе много по-популярна сред Братството, отколкото нещастното ми нареждане за командировъчните.

Дик Харди стоеше до мен, издокаран в тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка в синьо и сребристо. С мощната си челюст, посивялата коса и тъмните торбички под леденосините очи, той изглеждате като типичния директор на голяма корпорация. Здрависа се с всички и ги увери, че му е адски приятно да се запознае с тях. Каза го така, сякаш наистина го мислеше. Добави, че те са „сърцето“ на „Ентроникс“, както и че има пълно доверие в мен.

Харди ме потупа по рамото, когато останахме насаме, и каза:

— Знам, че плаването бе тежко, но ако някой може да удържи руля, това си ти.

Явно си падаше по моряшките метафори.

Погледна ме в очите и добави:

— Не забравяй: не можеш да контролираш вятъра. Можеш да контролираш само платната.

— Да, господине.

— Доволен съм от успехите ти.

— Имах късмет.

Той поклати глава сериозно.

— Тъй като вече си един от вицепрезидентите, сигурно ще ти писне да чуваш едно и също, но твърдо вярвам, че човек сам гради късмета си.

Четвъртото ми дело бе да повиша Тревър Алард на старото ми място. Защо ли? Сложно е. Мисля, че отчасти, за да поправя стореното. Не харесвах Алард, но ако не беше Кърт, вероятно Тревър щеше да седи в кабинета на Горди, а не аз. Освен това, независимо дали ми харесваше или не, той бе добър в работата си. Последната причина бе старата поговорка: „Дръж приятелите си наблизо, а враговете — още по-близо.“