Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 106

Не отговорих.

— Казаха ми, че съм им се обадил от клуб за голф. Сякаш съм предпочел да отида да поиграя, вместо да си свърша работата. Е, познавам човек, който е член на клуба, и поразпитах. Дамата от магазина за спортни принадлежности ми каза, че някакъв тип в кожено яке с емблемата на „Харли Дейвидсън“ влязъл в магазина онази сутрин и помолил да използва телефона. По същото време, когато уж аз съм се обадил в „Павилион“. Жената го помнеше, тъй като не изглеждал като член на клуба.

— Тревър, не знам за какво говориш.

— Разбира се, че не. Е, дръж си очите отворени, Джейсън. Предстоят ти доста неприятности.

38.

Кейт искаше да отпразнува последното ми повишение, но този път настоя да дадем вечеря. Нае фирмата, организирала празненствата у няколко от приятелките й.

Нямах мерак да празнувам. Обстоятелствата не бяха особено приятни. Но това изглеждаше важно за Кейт. Мисля, че искаше да се изфука пред приятелите си с успехите ми. Съгласих се.

Ако готвачката бе дошла в старата ни къща, щеше да побегне от кухнята с писъци. Но кухнята в дома ни на улица „Хилярд“ бе огромна и току-що ремонтирана. Плотовете бяха покрити с френски плочки, а уредите бяха нови. Готвачката и помощничките й се заеха да приготвят филе в сос „Мадейра“ и задушени моркови.

Кейт и аз бяхме на втория етаж и се обличахме за вечерята. Бях й донесъл чаша студено бяло вино. Обичаше да пийне няколко глътки, преди гостите да се появят, а гинекологът я бе уверил, че малко вино няма да навреди на бебето. Беше й дал за пример всички французойки и италианки, които пият през цялата си бременност, а децата им се раждат чудесни. С изключение на факта, че не могат да говорят английски, разбира се.

Кейт седеше в креслото от баба Спенсър и ме наблюдаваше.

— Имаш чудесно тяло — отбеляза тя.

— Да не ме сваляш?

— Не, говоря сериозно. Отслабна и направи мускули. Адски си секси.

— Благодаря.

— И не казвай, че и аз изглеждам добре. Дебела съм. Имам дебели глезени.

— Бременността ти отива. Красива си.

Да, глезените й наистина са дебели в момента, но това не е проблем. Никога не съм се въодушевявал от глезени.

— Развълнуван ли си за бебето? — попита ме тя, както правеше всеки ден.

— Разбира се.

Всъщност бях ужасен. Страхувах се. Когато бебето беше само хипотетично, никой не бе по-ентусиазиран от мен. Но сега бях старши вицепрезидент, а след няколко месеца щях да имам бебе и да не спя по цяла нощ. Не знаех как ще се справя. Ами ако останех без работа? Тогава какво щяхме да правим?

— Аз пък се страхувам — призна Кейт. — Ужасена съм.

Приближих се до нея и я целунах.

— Разбира се, че си. Аз също. В корема ти расте нещо, което ще превземе света ни, когато се появи на бял свят. Също като в „Извънземният“.

— Не трябваше да го казваш.

— Съжалявам. Добре, ще ти дам друг пример. Все едно ще скачаш от самолет над Ирак. Не знаеш дали парашутът ти ще се отвори и дали няма да стрелят по теб.