Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 107

— Това звучи като казано от Кърт — засмя се Кейт.

Свих рамене засрамено.

— Той разказва страхотни истории. Вършил е невероятни неща.

— Неща, които ти никога не би искал да правиш.

— Вярно е. Както и неща, които никога не би трябвало да върши.

— А?

— Чете имейлите на хората.

— Чии имейли? Твоите?

— Не, на Горди.

— Голяма работа. Хората казват, че в имейл не трябва да казваш нищо, което не би написал в пощенска картичка. Нали работата на корпоративната охрана е да наблюдава имейлите?

Кимнах.

— Да.

— Той е адски лоялен към теб, Джейсън. Добър приятел ти е.

— Може би прекалено добър.

— Какво означава това? Кърт би направил всичко за теб.

Замълчах за момент. Да, „всичко“ бе адски точно. Да ми даде поверителна информация за Брайън Борк от хотели „Локуд“ и Джим Летаски, бе горе-долу приемливо. Но онова, което бе направил с телевизорите на „Панасоник“, бе пълна лудост. И вероятно престъпление, като се имаше предвид стойността на унищожената стока. А още по-лошото бе, че показваше склонността му към насилие. Кърт бе опасен.

Ами пиянската тирада на Горди? Горди бе помолил Кърт да му донесе бутилката „Талискър“. Дали Кърт не бе сипал нещо в нея?

„Мръсникът няма да се отърве безнаказано този път“. Това бяха точните му думи. Е, оказа се прав. Вечерята в Маями сложи край на кариерата на Горди.

Кърт ми бе помогнал да се изкача нагоре по корпоративната стълба, факт, който никак не ми се искаше да споделям с Кейт. Но сега бе извън контрол. Трябваше да бъде спрян.

Тревър се ровеше надълбоко и сигурно щеше да се сдобие с доказателства за извършеното от Кърт. Аз също щях да бъде обвинен, а това щеше да сложи край на кариерата ми.

Не можех да си го позволя. Не и с тази къща, ипотека, новите коли и бъдещето дете.

Бях допуснал страхотна грешка, като му намерих работа. Но сега трябваше да оправя нещата. Смятах да поговоря с Денис Сканлън, началника на охраната.

Кърт трябваше да бъде уволнен. Нямаше друга възможност.

Поех си дълбоко дъх и се зачудих колко можех да споделя с Кейт.

Но тя наклони глава и каза:

— Чух звънеца. Ще слезеш ли долу да посрещнеш гостите?

39.

На сутринта отлетях за Чикаго заедно с един от младшите ни продавачи, Уейн Фалън. Предстоеше ни интересна среща, на която щях да се опитам да закова сделката с презвитерианската болница. В една от конферентните зали в болницата ни посрещна заместник вицепрезидентът по комуникациите, някакъв тип на име Бари Улашевич. Той отговаряше за медиите в болницата, всичко — от снимки до сателитни телеконференции и телевизионното им студио. От месеци се пазаряхме за цените и датите на доставка. Бари искаше петдесетинчови плазмени монитори за стоте им операционни, проектори и телевизори за повече от стоте им конферентни зали и още много телевизори за чакалните и фоайетата. Уейн бе тук, за да наблюдава, и в момента се кефеше на боксовия мач между мен и Улашевич.

Не харесвах този тип, но това беше без значение. Важното бе той да ме харесва и май бе така. Започнахме в десет сутринта и се срещнахме с безброй администратори и техници. Дори директорът на болницата се появи за малко.