Читать «Изчезването на Стефани Мейлър» онлайн - страница 2
Жоэль Диккер
Самюъл и Меган Падалин бяха сред малцината жители, решили да си останат у дома през тази първа фестивална вечер. Не бяха успели да се снабдят с билети за първото представление от превзетите с щурм гишета, а и не проявяваха никакъв интерес към всенародното веселие по главната улица и на крайбрежния булевард.
Привечер Меган излезе, както винаги, към 18 и 30 за редовния си джогинг. С изключение на неделите, когато даваше почивка на тялото си, тя всеки ден от седмицата следваше един и същи маршрут. След като излезеше, първо поемаше по улица „Пенфийлд“ до „Пенфийлд Кресчънт“, която се извиваше в полукръг около малък парк. Там тя спираше на моравата, за да направи винаги една и съща серия упражнения, сетне се връщаше по същия път. Всичко това ѝ отнемаше точно четиресет и пет минути. Понякога петдесет, ако удължеше упражненията. Никога повече.
В 19 и 30 на Самюъл Падалин му се стори странно, че тя още не се е прибрала.
В 19 и 45 започна да се тревожи.
В 20 часа се разхождаше нервно във всекидневната.
В 20 и 10 не издържа и се качи в колата, за да обиколи квартала. Реши, че най-логично е да поеме по обичайния маршрут на Меган. Тъкмо така и направи.
Подкара по улица „Пенфийлд“, стигна до „Пенфийлд Кресчънт“ и отби. Спря колата, за да огледа парка, но не видя никого. Едва когато потегли отново, зърна на тротоара нещо, което отначало взе за купчина дрехи. Миг по-късно осъзна, че това е човешко тяло. Изскочи от колата с разтуптяно сърце: беше жена му.
В полицията Самюъл Падалин обясни как отначало помислил, че ѝ е прилошало от горещината. Изплашил се да не е получила сърдечна криза. Ала когато се приближил до Меган, видял кръвта и дупката в черепа ѝ.
Разкрещял се, викал за помощ, без да знае дали трябва да остане до нея, или да изтича и да чука по вратите на къщите, за да открие някой, който да позвъни на спешния телефон. Пред очите му паднала мъгла, имал чувството, че краката не го държат. Най-сетне виковете му привлекли един обитател от съседната улица, който се обадил.
Няколко минути по-късно полицията блокира квартала.
Докато опъваше предупредителната лента, един от първите пристигнали полицейски служители обърна внимание, че входната врата на къщата на кмета, недалеч от тялото на Меган, е полуотворена. Приближи и установи, че бравата е разбита. Извади оръжието си, с един скок изкачи стълбите, стигна до площадката и повика. Никой не му отговори. Бутна вратата с крак и видя в коридора труп на жена. Незабавно извика подкрепление, след което внимателно пристъпи във вътрешността на къщата с пистолет в ръка. С ужас зърна в малка всекидневна отдясно тялото на момче. После откри в кухнята кмета, потънал в кръв, който също беше мъртъв.
Цялото семейство беше избито.
ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ЕДНА ЖУРНАЛИСТКА
