Читать «Изчезването на Стефани Мейлър» онлайн
Жоэль Диккер
Joël Dicker
LA DISPARITION DE STEPHANIE MAILER
ИК „Колибри“, 2019
ISBN 978-619-02-0374-2
Жоел Дикер е роден в Женева през 1985 г. Завършил е право. Пише от дете. На 11 години основава списанието „Вестник на животните“. Първата му новела „Тигърът“ печели награда за млад автор. За първия си роман „Последните дни на нашите бащи“ получава Наградата на женевските писатели. „Истината за случая Хари Куебърт“ е вторият му роман. Номиниран е за наградите „Гонкур“ и „Ентералие“. Удостоен е с Голямата награда за роман на Френската академия, с Награда „Гонкур“ на гимназистите и с Наградата за призвание „Блюстейн-Бланше“. Правата за издаването му са купени в повече от 30 страни, а продажбите надвишават 3 000 000 екземпляра
30 юли 1994 година. Малък курортен град в района на Хемптънс, в щата Ню Йорк, е потресен от жестоко престъпление: убит е кметът на градчето заедно с цялото си семейство, както и млада жена, станала неволен свидетел. Случаят е поет от щатската полиция и разследването е поверено на двама млади полицаи, Джеси Розенбърг и Дерек Скот. С упоритост и амбиция те успяват да съберат достатъчно солидни улики и да разобличат убиеца, с което си спечелват уважението на колегите и дори награда за добре свършената работа. Ала двайсет години по-късно, през лятото на 2014 година, една журналистка на име Стефани Мейлър заявява на Джеси, че навремето са се излъгали в самоличността на извършителя. Скоро след това тя на свой ред изчезва при тайнствени обстоятелства. Какво е сполетяло Стефани Мейлър? Какво е открила тя? И преди всичко, какво всъщност се е случило вечерта на 30 юли 1994 година?
Само онези, които добре познават района на Хемптънс в щата Ню Йорк, помнят случилото се на 30 юли 1994 година в Орфия, малко курортно градче на брега на океана.
През онази вечер в Орфия се състоя откриването на първия театрален фестивал, събитие от национално значение, което привлече многобройна публика. Още в късния следобед туристите и местните жители започнаха да се събират на главната улица, за да присъстват на многобройните празнични прояви, организирани от кметството. Изоставени от своите обитатели, жилищните квартали до такава степен опустяха, че придобиха облика на призрачен град; нямаше ги минувачите по тротоарите, двойките пред входовете, децата на ролери по улиците, в градините не се мяркаше жива душа. Всички се бяха изсипали на главната улица.
Към 20 часа, в напълно обезлюдения квартал Пенфийлд единственият белег за човешко присъствие беше една кола, която бавно кръстосваше празните улици. Мъжът на волана внимателно оглеждаше тротоарите, а в очите му се четеше нарастваща паника. Никога преди не се бе чувствал толкова сам. Нямаше кой да му помогне. Не знаеше какво да прави. Отчаяно търсеше жена си: тя излезе да потича и така и не се завърна.